— Не, точните му думи бяха, че ще ги гледа след няколко минути. Тази нощ нямало звезди заради облаците, но той бил близо до място, откъдето можел… как точно се изрази… да възлезе на небесата45, ако не се лъжа. Точно така. Каза, че би могъл да възлезе на небесата и отгоре да гледа светлините на Канада, сякаш са звезди. И ще трябва да слезе долу при тях, за да стигне до небето. Честно казано, нищо не разбрах, а и той говореше толкова тихо, сякаш бе изморен или нещо такова. Трудно ми е да го обясня.
— Много добре го обясни. Справи се прекрасно — увери я. — Сега трябва да затварям, но ако пак ти се обади, опитай се да разбереш къде точно се намира, разбра ли? И ми звънни незабавно.
— Добре — отвърна Дани.
Демарко прекъсна разговора и потърси номера на телефонната компания в регистъра на повикванията си. Но после се сети, че ще му отнеме няколко минути да получи нужната информация оттам, затова прибра телефона обратно в джоба си и нахълта в магазина. Освен продавачката на средна възраст, застанала зад тезгяха, вътре имаше и мъж над трийсет, който стискаше двулитрова бутилка шоколадово мляко в ръка и разглеждаше сладоледите „Бен и Джери“ в хладилната витрина за млечни продукти, както и двойка непълнолетни младежи с кошница, пълна с месни пръчици „Спим Джим“ и чипс.
— Моля ви за внимание! — изрече на висок глас и вдигна служебната карта над главата си. — Аз съм сержант Райън Демарко от Пенсилванската щатска полиция и имам нужда от съдействието ви. Търся място, вероятно в радиус от няколко километра, откъдето е възможно да се видят светлините на Канада отвъд езерото Ери. Някой сеща ли се за което и да било подобно място наблизо?
— Отвъд езерото… това са над шейсет километра — обади се мъжът пред млечната витрина.
— Аз мисля, че от такова разстояние човек може да види светлините — намеси се продавачката.
Мъжът с млякото пристъпи напред.
— Не може заради заоблеността на Земята. Все едно да се опиташ да погледнеш зад хоризонта.
— Някъде високо — уточни Демарко. — Място, до което човек трябва да се изкатери. Хълм, кула, нещо такова.
— На около два километра оттук в посока Норт Спрингфийлд има ретранслаторна кула — каза продавачката.
— Фарът! — извика момичето.
— Къде е този фар, госпожице?
— Дали ще е достатъчно високо? — попита мъжът.
— Госпожице? — повтори Демарко. — Къде е този фар?
Тя се обърна към приятеля си:
— Ти му кажи.
— Горе на хълма, съвсем наблизо — обясни момчето.
— Къде точно?
— Не мисля, че е достатъчно високо — намеси се мъжът. — Освен това е опасан с ограда. Предполагам, че вече няма достъп до него.
Демарко се приближи до тийнейджърите и погледна момчето право в очите.
— Изключително важно е — настоя.
— Достатъчно високо е — потвърди младежът. — И има достъп до него. Просто не може да се стигне с кола дотам, защото пътят е затворен. И трябва да се прескочи телена ограда.
— Кажи ми как да стигна до фара.
— Тръгваш на изток по 531, докато завие на юг. Отляво има черен път, отбивка към Пери Пойнт. Но след двайсетина метра не може да се продължи с кола, защото три метални стълба препречват пътя. Старият фар е на около двеста метра нататък по същия път. Зад ограда, висока два метра и половина.
— И сте сигурни, че оттам могат да се видят светлините?
Момчето се поколеба, преди да отговори:
— Аз… ъъ… така поне съм чувал. Имам предвид… наоколо е пълно с табели „Влизането забранено“, така че…
Демарко погледна към момичето. Тя се усмихна и каза:
— Сигурни сме.
49
На десетина метра от металните стълбове фаровете угаснаха зад гърба на Демарко и той внезапно се озова в пълен мрак насред пътя. Ниските дървета и гъсто преплетените храсти смрадлика и лисичо грозде46 се сливаха с тъмното небе. Почувства се затворен в дълъг и тесен шкаф, а тъй като всички посоки бяха станали еднакво черни, главата му се замая и той залитна стъпка наляво, но успя да се овладее и застана неподвижно, с широко разтворени крака. Знаеше, че усещането за пропадане е само илюзия — стоеше здраво стъпил на твърда земя. Чуваше как двигателят на колата пука, докато изстива.
Мъчеше го нетърпение, но знаеше, че няма да направи услуга нито на себе си, нито на Хюстън, ако се втурне презглава към храстите. Пътят все още си беше там. Не бе изчезнал само защото фаровете бяха угаснали. Зрението му щеше да се адаптира към тъмнината. „Стъпка по стъпка“ — каза си.
45
Библия, Исая 14:13;