— Дойдох тук, за да скоча — призна.
— Знам — отвърна Демарко.
— Идвали сме тук с Клеър и децата. Веднъж. Много, много отдавна. Преди да се роди Дейви. Томи беше на шест, ако не се лъжа. През цялото време трябваше да държа Алиса на ръце, защото отказваше да стъпи на земята.
— Сигурно имаш купища хубави спомени. Завиждам ти.
Искаше да се изправи и да застане до Хюстън при парапета. Искаше да види светлините отвъд езерото, през дългите километри мрак.
— Как стигна дотук, Томас? Доста далеч си от вкъщи.
Хюстън не отговори и след известно време Демарко си каза: „Сега трябва да се изправиш. Опитай се да стигнеш до него, преди да се е прехвърлил през парапета.“ Но преди да успее да помръдне, другият мъж заговори и той реши да остане на мястото си още малко.
— Ний бяхме деца — две деца в таз страна, окръжена от сиви мъгли, но безкрайна любов — непозната до днес…
Демарко довърши вместо него:
— Те обвързваше с Аннабел Ли.
— Писатели… — изрече Хюстън няколко секунди по-късно.
— Какво за тях, Томас?
— Всички сме такива романтици.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.
— Обичаме страданието си. Докато не стане твърде тежко за понасяне.
Демарко не помръдваше от мястото си и размишляваше над думите му. Седеше, облегнал глава върху заоблената стена, и се бореше с изкушението да затвори очи. Клепачите му тежаха от изтощение, а лявото му око обилно сълзеше от ледения въздух. Струйката влага върху кожата му бе студена, но белегът в ъгълчето на окото пареше и туптеше в ритъма на пулса му. Намираше за забележителни всички неща, които усещаше, докато седеше неподвижен в мрака без питие в ръката си; всички неща, които можеше да подуши, да вкуси, да чуе, да запомни. Не разбираше какво изпитва към Хюстън в този момент — беше твърде особено и твърде лично. Чудеше се колко дълго трябва да седи неподвижен в мрака, за да го проумее.
След известно време се замисли за Нейтън и Дани, които стояха до телефоните си и чакаха Хюстън да им се обади отново. Замисли се за обажданията, които самият той очакваше. Възможно най-тихо измъкна мобилния телефон от джоба си. Държеше го под най-горното стъпало, за да не стресне Хюстън със светлината от екрана. Видя, че има две гласови съобщения. Натисна бутон „Избери“ и вдигна телефона до ухото си.
Първото съобщение беше от сержант в полицейското управление в Ери относно обиска в „Уиспърс“. Хората му не открили нищо, което би могло да помогне на Демарко да проследи Бони. Горният етаж бил недовършено таванско помещение, напълно празно, с изключение на пълен пепелник с угарки, картонен кашон с празни бирени бутилки и въртящ се стол от изкуствена кожа, разположен между два еднопосочни огледални прозореца: единият в посока към бара, другият — към сцената.
— Стандартен наблюдателен пост — поясни колегата му. — Този тип заведения не пилеят много средства за охрана. И все пак прибрахме бутилките и всичко останало. Обади се и ми кажи дали искаш да изпратим нещо в лабораторията, или не.
Второто гласово съобщение беше от полицай Морган. Получил бе резултатите от лабораторния анализ на бутилките в апартамента на Бони. Вторият комплект отпечатъци съвпадал с тези на лице, регистрирано в Националната картотека за пръстови отпечатъци — мъж на име Инман. Името му звучеше познато. Морган искаше да знае дали да изпрати сигнал BOLO47 за този човек като заподозрян. Демарко написа бързо текстово съобщение до полицая: „BOLO незабавно“.
Тихо остави телефона с екрана надолу върху стъпалото. После изпусна дълга и бавна въздишка.
— Томас — изрече и малко се изненада от жаловитата нотка в гласа си. — Можеш ли да ми разкажеш какво се случи онази нощ?
51
След като вечеряли пълнени кокошки „Корниш“, след като Томас и Клеър почистили трапезарията и кухнята и заредили миялната и след като дъската за „Монопол“ била подредена за четирима играчи, всички без малкия Райън се изредили да хвърлят заровете за честта да изберат вечерния филм. Спечелила Алиса с чифт шестици и избрала „Веднъж в живота“. Съгласно семейните правила Томас младши упражнил еднократното си право на вето и накарал сестра си да избере друг. Следващият й избор, „Принцесата булка“, не срещнал съпротива. Фехтовка и битки за Томас младши, романтика за Алиса, смесица от тъповат и изтънчен хумор за възрастните. Играели „Монопол“ на почивки заради коментари като „Чакай малко. Искам да гледам тази сцена“.
47
От англ.