— Вие видяхте ли как падна метеоритът? — попитах.
— Не, разбира се. Какви ги говорите, Кириле! Имаше удар. Страшен удар, Спаската кула на Кремъл се наклони… Земята се вълнуваше като море. Светлина — ослепителна, по-ярка от хиляди слънца. Грохот — на онези, които не започнаха да крещят от страх, им се пукнаха тъпанчетата. После говореха, че са видели кой огнено кълбо, падащо от небето, кой димна следа… Не, всичко това са глупости. Удар, светлина, грохот. Ето оттук, точно от тази точка идвало. Телеграфните апарати в радиус петдесет мили наоколо изгорели…
Кимнах. Погледнах накриво руините на кулата.
— И построиха тук мемориала — кимна старецът. — Всичко беше изпепелено, превърнато на прах. А тя е устояла. Чудо, нали?
— Ъхъ… — Поднесох халбата с бира към устата ми, но застинах.
Страшен удар. Земята се вълнува като море. Ослепителна светилна. Грохот. Електромагнитен импулс.
— Телеграфите са изгорели?
— Да. Казват, че и на корабите в Балтика радиото им отказало. Може и да лъжат, естествено.
Оставих халбата. Поклатих глава.
— Кирил Александрович, това не е бил метеорит.
— Разбира се — съгласи се старецът с лекота. — Какъв метеорит, мамка му? Какво изчисляване на траекторията в деветнайсета година? Термоядрен взрив!
— Но през деветнайсета година…
— Тук е било деветнайсета. А на Земята на нас двамата — петдесет и четвърта. Тоцките учения36. От самолета са хвърлили четирийсеткилотонов ядрен заряд, но това е било само прикритие. Термоядреният заряд не е можел да се пренесе, сглобили са го право до стените на кулата. — Старецът кимна към обгорените руини. Страховита грамада. — И тогава разбрах, че трябва да си плюя на петите… А кулата не издържа. Стената беше пометена, за милисекунда се отвори пряк проход между световете. Цялата енергия тук… се абсорбира. Земята набъбна. Получи се уникален експеримент по промяна на релефа. Предполагам, че е засегнало и Земя-12. Но за нея не ми е мъчно. Какво да ги жаля тези паяци? — Старецът е изкикоти. — Паяците никога не са ми харесвали, още по-малко пък косматите и огромните.
— Вие сте същият този митничар, който е отворил прохода към Аркан? — възкликнах аз.
— Точно така, млади човече. Кирил Александрович Егоров, бивш майстор-митничар, бивш сътрудник на КГБ, бивш майор, бивш герой на СССР. Осъден на смърт заради отказа си да пусне в Аркан отряд със специално предназначение за ликвидиране на антисъветски метеж.
— Но в Аркан времето изпреварва нашето с трийсет и пет години! Мислех си… че са унищожили прохода, защото са узнали за разпадането на Съветския съюз… а вие сте отказали да затворите прохода за тук…
— Така ли са ви баламосали? Глупости, колега! На Земя-1 времето изостава. Затвориха прохода, когато Каплан простреля другаря Улянов, комунистите изпаднаха в паника и на власт в Съветска Русия дойде коалиционно правителство. Сталин поиска да вкара войска в Аркан и да ликвидира „метежа“. Аз отказах да пропусна отряда. Мустакатия или получи удар, или някой от нашите го ликвидира… но властта така и не се успокои. Накрая ме предадоха. Приятелите ми функционали ме предадоха. Но аз се държах дълго време, кулата е практически неунищожима. — Старецът гордо се усмихна.
— Дмитрий… един политик… искаше да узнае как живеят хората тук… разбирате ли, всички използват Аркан като образец за сравнение, като полигон! За да си изяснят какво е правилно и какво не, да вземат правилните решения…
— Кириле, момче… — Старецът ме погледна с тъга. — Твоят политик е закъснял. Полигонът е Земята, от която сме ние двамата.
Сякаш ме удари ток. Късчетата на пъзела започнаха да се събират едно след друго в картина.
И тя не ми хареса.
Аркан. Земя-1.
Аркан е Земя-1.
— Всички останали светове… също ли?
Кирил Александрович кимна. Отпи от бирата. Каза:
— Разбира се. Моделирането на работоспособни социални модели тук е на ниво. Да вземем Антик например. Били ли сте там?
Поклатих глава. Не ми се искаше да уточнявам, че съм функционал само от седмица.
— Значи така, той се е развивал нормално. Епохата на Ренесанса била започнала, когато се появила свежата идея за простотата на обществените отношения и техническите устройства. И светът внимателно бил върнат в античността. Доста любопитни резултати. И все пак не е образец за подражание. Оставили го за наблюдение. — Той въздъхна и погледна часовника си. — Още бира?
36
Учения на съветската армия през 1954 г., лично под командването на маршал Жуков, по време на които е направен опит с ядрено оръжие. — Бел.прев.