— Не, благодаря.
— А аз ще повторя, с ваше позволение. — Старецът махна с ръка на сервитьора.
— Как ме познахте? — попитах. — Та нали вие… или все още сте функционал? Не почувствах.
— Съвсем мъничко — отговори старецът. — Нали не съм прекъсвал докрай връзката си с кулата. Ако я бяха разрушили напълно — сигурно щях да умра. И със сигурност щях да се лиша от способностите си! Но късче от стената устоя, провървя ми. Така че усещам своите. Останало ми е това-онова… горе-долу разбирам чуждите езици, работата с дълголетието не е добре, но затова пък не страдам от никакви болести.
Погледнах бастуна.
— Това е за апломб — усмихна се Кирил Александрович. — А и не е хубаво един старец да подскача твърде бойно. Бастунът веднага предизвиква уважение, придава солидност… Така почувствах кулата ти. Веднага щом ти отвори проход към нас. Винаги съм знаел, че ако някой отново проникне на Аркан, ще е на същото място. Тук бариерата между световете все още е слаба. Термоядреният заряд не е шега работа, Кириле. Ох, не е шега.
— Тук сигурно има радиация… — промърморих аз. — А всички си стоят спокойно…
— Няма радиация. Не се бой. Не знам защо се случи така, но не премина радиация.
Роман донесе бира и каза:
— Готово, Кир Санич, пирожките се изпекоха. Само мъничко да изстинат.
Кирил Александрович кимна.
— Питай — каза ми той. — Не се притеснявай.
— Кирил Александрович, функционалите оттук ли са дошли?
— Защо дошли? Те си живеят тук. Ходят на другите светове спорадично. Например за да превърнат някой местен във функционал. — Той се усмихна. — Да видят как вървят работите. Наблюдатели, разузнавачи… наречи ги както искаш. Между другото, мен веднага ме разкриха. Но дълго време не се свързваха с мен, наблюдаваха поведението ми. А на мен тук ми хареса. Тук дори революцията е протекла по друг начин, Кириле! Почти безкръвно. Не е имало гражданска война. Нашата Земя отдавна се е използвала за сравнение, така че революцията тук е била контролирана. Дълго време се опитвали да цивилизоват Улянов, даже му разказали това-онова, показали му филми — какво се върши на нашата Земя. Но вождът съвсем се побъркал от тези откровения. Решил да разкаже на работниците за функционалите, да започне червен терор срещу угнетителите. Тогава го отстранили. Организирали го сходно с неудачното покушение в нашия свят, уж за да запазят историческата приемственост. Убили го. И започнали да превеждат страната на други релси… не, не се отказали от удачните идеи, ни най-малко… След като не се съгласих да пропусна отряда бойци, доста по-късно разбрах какъв радушен прием им се е готвел тук… Общо взето, по този начин се представих в много добра светлина пред тях. А когато хукнах да им разкажа за бомбата… опасявах се, че зарядът ще проникне в този свят… Тогава им се издигнах в очите.
— Вербуваха ви — уточних аз.
— Ами… как да ви кажа — намръщи се Кирил Александрович. — Всички ние сме функционали, нали? Какъв бях в КГБ? Функционал. Човек, който държи и хляба, и пистолета, с особени възможности и полагащи се според статуса му блага. И когато станах митничар, нищо не се промени. Всички ние сме функционали, Кириле. Ако този свят е по-добър? Ако той е избавен от огромно количество грешки и кръв, ако тук изобщо не е имало Втора световна война, ако хората са сити и не са озлобени, ако на Луната има три човешки селища, аз какво, трябваше ли да си рискувам главата за кремълските вождове? Или за функционалите от вторичните светове, които си се плацикат в своите блата?
— Но нали онази Земя е нашата родина!
— Кириле… — Бившият митничар от Тоцкия полигон въздъхна. — Тук е същата тази родина. Само че правилна. Избавила се от грешките. Написана начисто.
— Е, да, след такива тренировки… Революция без кръв, колективизация без глад, никакви репресии… нали? И не е имало война, и с градове на Луната? — Неволно повиших тон. — А при нас Великата отечествена война погълна толкова народ, че още спорят дали са двайсет, или четирийсет милиона. Чернова, а?
— Аз самият воювах, Кириле — каза строго старецът. — Минах през цялата война.
— В СМЕРШ37 ли? — попитах аз с неочаквана за самия мен досада.
Известно време се гледахме раздразнено. После старецът въздъхна:
— Стига си се сърдил, момче. Така се е получило, че този свят е първичният. Затова и оттук наблюдават другите светове. Между другото, на тях са им известни не пет, а повече от двайсет човешки светове! Не се излагай, адаш. След като чудото се е случило, след като си успял да отвориш проход за тук — значи имаш добри заложби. И твоето място също е тук!
37
СМЕРШ (Съкращение от Смерть шпионам (рус.) — Смърт на шпионите) — наименование на съветското контраразузнаване през Втората световна война. — Бел.прев.