Играта на нелегални продължаваше. Горките служители от ГБ39, непосветени в тайната на функционалите. Ще има да ровят — на кого се е обаждал Дима, на кого е изпратил кола. И няма да успеят да изяснят нищо…
Слязох долу и излязох от кулата. Със сериозно изражение прегледах визитката, която ми подаде шофьорът. Погледнах с лека завист компанията младежи, които, без да обръщат внимание на студенината и дъжда, весело вървяха по улицата. Дори да седнат да пият кисела бира в евтино кафене, пак ще им е по-весело, отколкото на мен. Те не знаят, че нашият свят е само изпитателен полигон.
Много по-приятно е да си играеш на шпионин, отколкото на нелегален. Шпионинът работи в Чужда страна, нелегалният — в своя, но окупирана.
Впрочем аз нямах избор.
Политикът беше избрал за срещата ресторант с кухнята на несъществуваща страна — Тибет. Собствениците на ресторанта явно не бяха съгласни с мнението на китайския управник — в интериора присъстваха китайски знамена и останалите атрибути на държавност. Неволно си помислих, че в това има някакъв символичен смисъл.
Охранителят ме съпроводи до малък кабинет и излезе, плътно затваряйки вратата. Дима вече седеше зад масичката.
— Сядайте. — Усмивката му беше напрегната, но дружелюбна. — Почерпете се. Тук има прекрасна тибетска кухня. Препоръчвам панираните тигрови скариди. И виното е много своеобразно.
— Тигрови скариди? — Няколко секунди си спомнях учебника по география. — Оригинално. И грозде ли отглеждат в Тибет?
Дима сви рамене:
— Не съм ходил там. Но това е смес между вино и саке. Така че дори да отглеждат, е малко. Хапвайте, Кириле.
Не се възпротивих. Нуждаех се не толкова от храна, колкото от компания, но скаридите се оказаха вкусни — може би дори Феликс би ги одобрил, а виното… е, поне беше оригинално. Политикът също се захвана с храната, успявайки същевременно да разкаже за днешното заседание на Думата, където фракцията му се е борела против приемането на антинароден закон, но така и не успяла да го блокира. С някакъв непривичен цинизъм и умора си помислих, че намиращата се в малцинство фракция наистина може да си позволи да се бори против антинародни закони. Общо взето всички фракции, които са в малцинство, се занимават с това. Но стига да дойдат на власт, и нещо се променя…
— Отворих проход към Аркан — казах аз, хващайки скаридата за свободната от панировка опашка. — А това наистина е вкусно! Та така, отворих проход. Кажете, кой ви е излъгал, че Аркан ни изпреварва с трийсет и пет години?
— Не трийсет и пет. Плюс-минус…
— Той изостава.
— Какво? — Дима се сепна. Отпи глътка вино. Погледна някъде през мен.
Разбирах с каква скорост работи мозъкът му в момента. Бавно съобразяващите не се оправят добре в политиката, особено в нашата. А освен това в нея няма място за алтруисти. Сега Дима се опитваше да реши каква може да е ползата от Аркан.
— Безполезно е — казах аз. — Можете да забравите за Аркан. Чували ли сте нещо за Земя-1?
— Хипотетичен свят, от който са се появили първите функционали — отговори Дима, без да се замисля. — Съществуването му се отрича…
Той ме погледна в очите.
— Правилно — потвърдих аз. — Това е Аркан. Не можете да го използвате като полигон, защото ние самите сме полигон. Земя-1 експериментира на световете, които открие. По някакъв начин успяват да насочат развитието им в една или друга посока. Например при нас, както разбирам, се отработва съществуването на свръхдържави.
По принцип тази мисъл току-що ми беше хрумнала. Но когато видях как политикът се заинтересува, веднага се заех да я развивам:
— Отначало са наблюдавали какво ще се получи при баланс на силите между две свръхдържави-антагонисти. Явно са извлекли всичко възможно от този вариант. Разтурили са Съветския съюз и сега експериментират с Америка като единствена свръхдържава. А освен това може би тук развиват и техниката.
— Не я развиват чак толкова много — опита се да възрази политикът. — Космонавтиката на практика я ликвидираха.
— Тя не им е нужна. Ако се появят извънземни колонии, те биха могли да излязат от контрола на Земя-1. Но виж, всякаква електроника…
— Това със сигурност ли го знаеш? — попита Дима.
— Не, предполагам го. Може и да греша в нещо.
— А как са… твоите? Какво е отношението им към факта, че си правят опити върху тях?