Настя кимна, но не каза нищо.
— Вие с Илан бяхте прави за Земя-1 — казах. — Бях там.
— Петата врата? — оживи се тя.
— Да. Това е светът, от който са дошли функционалите. А всички останали светове са техни експериментални площадки. Какво ще бъде, ако се създаде свят с теокрация, с робовладелство, със засилено развитие на техниката, свят без държави… Това, което ги интересува. Нищо повече не им трябва от нас. Така че може да се живее спокойно. Да си избереш тази Земя, която ти допада, и да се заселиш там.
— Някак си е обидно — неловко се усмихна Настя.
— Страдаш от възрастов максимализъм — казах. — Как звучи само, експериментална площадка! Но така или иначе свободата е невъзможна. Някой от великите беше казал, че не можеш да живееш в общество и да си свободен от него.
— Ленин го е казал.
— И правилно го е казал. Дори и Робинзон е бил свободен само до появата на Петкан. — Отпих от джина с тоник. — Да, права си, и на мен самия ми е адски обидно. И, между другото, на Земя-1 стреляха по мен. Раниха ме. Едва не умрях.
— Така ли? — Настя ме изгледа недоверчиво.
— При нас всичко зараства бързо. Така че и аз си имам свои сметки с тези гадини… и не бих се заигравал с тях. Но не можем и да воюваме с тях. Вашите глупави детски набези… как приключиха? С това, че аз убих тези деца. Е, дори и да бяхте хванали мен, или Феликс, или Цай… още някого? Какво от това? Щяха да дойдат функционали от Земя-1 и да направят нови полицаи. Щяха да ви издърпат ушите. Някои — в Нирвана, а други — направо капут.
Настя с някакъв детски жест потърка коляното си и попита:
— Значи какво, ти не воюваш с тях?
— Не — поклатих глава аз. — Срещу ръжен не се рита. Аз съм пас. Ще работя на своята митница. А през прозореца на Земя-1 ще изливам помия и ще им показвам оскърбителни жестове, докато не им писне и не залеят кулата с бетон от горе до долу. И… ако искаш… можеш да се настаниш при мен.
— Доста деликатно предложение, да ти стана държанка — изсумтя Настя. — Какво, на курва ли ти приличам?
— Не. Ти ми харесваш.
— Благодаря за добрата дума. Не!
— Какво „не“?
— Отговорът ми е „не“! Нямам намерение да се крия като мишка под метла! Независимо дали двете с Илан ще успеем или не, ние ще се борим! По-добре да умрем изправени, отколкото да живеем на колене!
Това прозвуча смешно, наивно, но абсолютно искрено. Въздъхнах. Изглежда, беше безполезно да споря… И в този момент от вратата се разнесе:
— Напразно мислите така, момиче.
Повторих същата грешка, която преди мен бяха направили Настя и Михаил. Вратата беше останала отворена, от което се бе възползвал неканеният гост.
Беше четирийсетгодишен и изглеждаше напълно невинно. Пълен, със стилни очила, с изразена плешивина. Неловко стискаше в ръка мокра шапка — често ли виждате по улиците хора, които носят шапки? Картината се допълваше от семпъл сив костюм, опръскан от дъжда, окаляни обувки и лошо завързана вратовръзка. Такива са учителите-стари ергени, живеещи с майка си и монотонно дуднещи на децата за важността на образите на Базаров и Обломов41.
Само че той беше функционал.
— А вие кой сте? — възкликна Настя, скачайки от табуретката. — Какъв е този ден на отворени врати?
Аз също се изправих, заемайки позиция между девойката и „учителя“.
— Това е функционал-полицай — казах аз. — Наш, московски.
Полицаят кимна:
— Напълно сте прав, Кириле. Извинявайте, че аз така, без разрешение… такава ми е работата. Нали разбирате. Казвам се Андрей. Между другото, много ми е приятно да се запознаем!
— Можете да ми дойдете на гости — казах аз. — Кулата при „Алексеевска“, прием — по всяко време на денонощието.
— Уви, няма да се получи. Далечко е за мен, ще се откъсна от функцията си. Работя на югозапад, но тук ме помолиха да помогна… — Андрей се усмихна виновно. — Честно казано, създалата се ситуация ми е крайно неприятна, донякъде даже отвратителна…
Погледнах Настя. Аха. Устните й трепереха. Изглежда се беше усетила!
— Какво искате да направите? — попитах аз.
— Трябва да реша въпроса с девойката. — Той виновно разпери ръце.
— Феликс обеща, че тя може да остане при мен — казах бързо аз. — Познавате ли Феликс?
— Не, но това няма значение. Вашият Феликс е прав, естествено. Разберете, аз изобщо няма да съм против, ако такава симпатична девойка ще живее… с вас. Пратиха ме да поговоря с нея и да я помоля да бъде по-благоразумна. Но аз, за съжаление, чух изказването й. Много поетично — за мишка под метла, за живот на колене…
41
Герои на Тургенев и Гончаров съответно от романите „Бащи и деца“ и „Обломов“. — Бел.прев.