Изведнъж разбрах, че тя е все още дете…
— Настя, по човешки — това означава именно да експлоатираш. За съжаление.
— Не трябва да е така.
— Но е така.
— Непременно трябва да ги победим!
Засмях се:
— Да ги победим? А за целта ще се наложи да експлоатираме други хора. Да ги изпратим на смърт. Да нарушим всичките планове на онези от Земя-1. Ако ти победиш, няма да успееш и да се опомниш, а вече всички ще са си разменили местата. И вече друга девойка, от Земя-1, ще казва: „Защо те ни пречат да живеем, това е неправилно!“.
— И какво излиза? — попита тихо Настя. — Че който е по-силният, той е правият?
За щастие Котя отново се появи на телефона, избавяйки ме от необходимостта да отговарям.
— Кириле? Илан казва, че не си струва да идваме при теб. Че най-добре ще е да се махаме от Москва. Тя знае няколко района, в които няма функционали и докъдето полицаите не могат да се доберат. Може би ще дойдете с нас?
— Как? — отговорих аз раздразнено. — Забрави ли, че аз също съм прикован към кулата.
— Извинявай — смути се Котя. — Е… тогава ние ще побързаме. Ще се постарая да ти се обаждам!
— Обаждай се — отговорих аз. Ето на.
Загазихме. Разбира се, Котя е прав. За тях е по-добре да се скрият. А аз… е, не да се сражавам, естествено. Да се опитам да урегулирам конфликта. В края на краищата, никого не сме убили…
— Няма да дойдат, нали? — попита Настя.
— Не — признах аз. — Илан смята, че е по-добре да се скрият. В район, в който засега няма функционали. Тя знае такива места. Да… ти също можеш да отидеш с тях.
— Съблазнително. — Тя помълча малко. — Не мога да кажа, че приятелят ти е идеалът ми за мъж, но несъмнено в него има нещо… А ти какво ще правиш?
— Ще преговарям. Ще се опитам да сключа мир. Все пак тук имам хубаво място, полезен съм като функционал.
— Тогава ще остана с теб — каза твърдо Настя.
— И пак ще кажеш, че искаш да воюваш с тях? Ако не си забелязала, те изобщо не обичат това.
— Обещавам, че няма да го кажа. Само не очаквай от мен да излъжа!
Оставаше ми единствено да разперя ръце. Да излъже? Ха! Трудна работа е това — да се излъже функционал-полицай…
През това време Настя се приближи към следващия прозорец. И неочаквано ме повика:
— Кириле… погледни колко е красиво!
Наистина беше красиво. Пълна луна — както и на нашата Земя, само че изглеждаше още по-голяма. И светеща с милиони дребни пламъчета морска повърхност. Почти нямаше вятър, морето дишаше спокойно, поклащайки светещите пламъчета с вълните си.
— Планктонът свети — казах аз. Думите ми се изтръгнаха неочаквано и напълно неуместно.
— Планктонът? Колко интересно! — Настя продължаваше да гледа през прозореца. — А когато някое момиче каже „каква красива луна!“, ти за химичния състав на реголита45 и за албедото46 на лунната повърхност ли започваш да говориш?
— За пръв път срещам момиче, което да знае думата „реголит“ — отговорих честно аз. — Така че отговорът на въпроса ти е „не“.
— Познавах едно момче, математик — кимна Настя. — Пътуваше във влака и се влюби в кондукторката, защото тя се заговори с него за функциите. Математическите, естествено. Слязоха заедно от влака и за малко да се оженят.
— А какво им попречи?
— Не помня. Май тя изобщо не разбираше от тензорно смятане…
Предпазливо докоснах Настя по раменете. Наведох се и зарових лице в косите й. Тя бавно обърна глава и се целунахме. Обръщайки се, тя се плъзна в ръцете ми, притисна се към мен, погледна ме в очите. Бяхме с почти един и същи ръст и аз си помислих не на място, че всичките ми предишни момичета са били половин глава по-ниски.
— Ако сега излезем… там — тя кимна към прозореца, — всичко ще бъде като в лош холивудски филм.
— Обожавам лошите холивудски филми — отвърнах аз. И даже сам си повярвах.
Но не отидохме веднага на плажа. Леглото беше по-близо.
— Кириле, сърдиш ли ми се?
— Не. — Лежах върху одеялото, захвърлено на пясъка, и гледах в прозрачното нощно небе — въздухът беше толкова чист, сякаш цялата атмосфера на Резервата е издухана в космоса — и галех Настя по лицето. Намирах с ръце устните й, запомнях чертите на лицето й, сякаш съм сляп. — За какво да ти се сърдя, глупаче?
46
Албедо — отношението между отразената и получената от дадено тяло светлина — т.е. отражателната способност на тялото. — Бел.прев.