— Щях да им разкажа играта — досетих се аз. — И да заема полагащото ми се място.
— Аха. Но после щяхте да откриете, че съществуват още по-яки богове. И щяхте да започнете да воювате с тях…
— Други версии? — попита Котя. Изглежда, той обичаше фантастиката — затова сега се кокореше доволно, гледайки Мелников.
— Ако бях Охотников, нямаше да обяснявам нищо — усмихна се злорадо Мелников. — Щеше да ви тормози всеки, който не го мързи. Щяхте да страдате много дълго, а после щяхте да разберете, че се налага да започнете живота си отначало. И отново да постигнете всичко и да завоювате любовта на забравилата ви жена…
— Този вариант нещо не ми харесва — признах си аз.
Котя се изкикоти.
— Ако бях Чудов — присви очи Мелников, — щяхте да сте мачо. Интелектуалец с тънък усет към психологията на околните, но с маниерите на армейски сержант. И зла девойка щеше да ви облее с фекалиите от нощното гърне, а ченгетата дълго щяха да ви млатят с палки. Докато ви потекат кървави сополи. Но силата на духа ви щеше да превъзмогне всичко.
Котя прихна.
— Ако бях съпрузите Иноченко — Мелников се замисли за миг, — то подобни гадости щяха да се случват редовно с много хора, всички щяха да ги очакват и да се подготвят за тях. Но вие може би щяхте да сте момиче или млада девойка. Всичко щеше да завърши тъжно, но оптимистично.
Котя се смееше с глас. Аз неволно се усмихнах.
— Ако бях младият и честолюбив автор Вася Пупкин10, бих поиграл с религията — продължи Мелников. — Например щях да ви направя съвременния Йов, когото Бог изпитва и засипва с беди. Освен това бих очаквал да имате проблеми със здравето, милицията и престъпния свят.
— Изобщо не ми харесва — заявих.
— Ако бях Дромов, епидемията от изтриване на хората от реалността щеше да започне внезапно и по целия свят. Вие щяхте да работите в спецслужбите и да разследвате това дело — докато и с вас самия не започне същото. Все пак бих предложил обяснения, но не особено убедителни — не е в тях работата.
— Кажете, а ако бяхте Мелников? — не се сдържах аз. Мелников въздъхна:
— Ако бях Мелников… а аз съм Мелников… то бих написал смело роман с който и да е подобен сюжет. Нали разбирате, аз и сега фантазирам, предлагам различни варианти… а за по-забавно привеждам паралели…
— Но все пак? Кое според вас е най-реално?
— Никое! — Мелников изпи на екс коняка си. — Не вярвам в тези глупави пришълци, в тези богове и герои, в тайнствените закони на мирозданието, страданията и останалите глупости! И Велесов, и Дромов, и Иноченко — никой не вярва. Всички писатели фантасти са много здравомислещи хора. Те просто развличат хората. Е… освен това и малко екстраполират реалните житейски проблеми във фантастична ситуация, за да е по-интересно за четене. Така че всичките варианти са възможни — и всичките са нереални.
— Но нали с мен става нещо — казах. — Разбирам, не искате да ми повярвате. Не можете. Мислите, че това е номер… бълнуване на болен… Но допуснете поне за миг! Какво да правя?
Мелников се замисли.
— Е, за начало… Късно е да ходите в милицията. Ще ви арестуват за всеки случай и край… Дръжте се с тези, които ви помнят. Близките приятели. — Той погледна Котя. — Родителите. Приятелките. Не им позволявайте да ви забравят. Печелете време — всичко може да се промени… Какво още? Постарайте се да намерите някакви документи. Акт за раждане. Някакви справки в случайни учреждения… Снимали ли сте се в киното? Давали ли са ви по телевизията? Домашни видеозаписи, снимки… Отидете при лекар, открийте си медицински картон. Частните поликлиники няма да ви искат паспорт… Отидете на църква! Помолете се!
— Май само последното ми е останало — казах аз. — Да се моля.
— Кириле — започна Мелников, — готов съм да ви повярвам. И ще ви кажа честно — страх ме хваща при мисълта, че не се шегувате. Защото ако се е случило с вас, може да се случи и с мен. Но не знам отговора. Не съм оракул. Аз съм само писател фантаст. Мога да ви съчувствам, да пийна с вас, да ви дам няколко глупави съвета. Но това е всичко!
— Извинявайте, че така се натрапихме — каза Котя. Изглежда, усещаше, че аудиенцията е приключила.
Мелников стана, разля по чашите остатъка от коняка и каза:
— На изпроводяк?
Пих без всякакво удоволствие. Странна работа — уж не очаквах никакви чудеса, но все пак се разстроих.
10
Вася Пупкин — съвременен руски градски фолклорен образ, персонификация на никому неизвестен самонадеян писател, политолог и т.н. — Бел.прев.