Не искам да съм престъпник. Дори и идеален.
Но какво мога да направя? Наталия е мъртва и не ми е останала нито една нишка към миналото.
Само ключовете от апартамента на родителите ми.
Въртях ги в ръце, докато излизах от прохода на улицата. И когато металният ключ се счупи в пръстите ми, изобщо не се учудих.
Това можеше да се очаква.
6
Супермаркетите са измислени за многодетните семейства. Денонощните супермаркети — за мизантропите. Един нормален човек не би отишъл да пазарува посред нощ в огромен мултиплекс. По-лесно е да се купи бутилка водка от магазина при метрото — за продължаване на запивката. Да пълниш цяла количка с продукти след един часа през нощта е участ за хора, мечтаещи да живеят на необитаем остров.
Стоях до щандовете за млечни продукти, изучавайки безкрайни редици с кисели млека. Не ми се ядеше, а продуктите просто нямаше къде да ги откарам. Но имах нужда да съм сред цивилизацията — в най-вулгарното й, стоково въплъщение. Кльопачка, пиячка, битова електроника, евтини парцали. Тиха музика от невидими тонколони. Редки купувачи, бродещи безшумно из залата.
Ето един младеж пълни количката си с пакети мляко и картони с яйца. Кой е този? Вманиачен почитател на омлетите? Мениджър на ресторант „Мляко и яйца“? Изобретател на нова диета-чудо?
А кой ли е този простичко облечен мъж, изучаващ съсредоточено списанията за елитно недвижимо имущество? Ексцентричен милионер, търсещ си вила в „Рубльовка“11? Беден архитект, който не желае да изостава от новите тенденции в дизайна? Мазохист, на когото му се иска да види как живеят силните на деня?
Е, с двойката, която си взе от залата две бутилки шампанско и кутия бонбони, а от касата — пакет презервативи, всичко е ясно. Само съпътстващата покупка, руло тоалетна хартия, изглежда смешно и неуместно в кошницата.
Първото, което направих, беше да взема зарядно за телефона — като че ли имах контакт за него. Сложих в количката си и шише евтин дагестански коняк. Замислих се и добавих един шоколад и бутилка минерална вода. Мога да прекарам цяла нощ в залата, охраната най-вероятно няма да ми обърне внимание. Малката закусвалня към супермаркета има тоалетна, вече я посетих и дълго отмивах от ръцете си следите от кръв. Но какъв е смисълът да оставам тук? Най-лесно е да седна на пейката пред супера и да се преборя с всички проблеми по традиционния руски начин…
Нямам къде да отида. Няма на кого да се обадя. Дори на родителите си. Те вече нямат син Кирил, сигурен съм.
Бавно се придвижвах към касата. Кредитната ми карта е цяла, но без паспорта няма да ми помогне. Затова пък парите ми в брой засега не смятат да се разпадат. Каква гадост, въпреки всички поговорки парите се оказаха по-надеждни от приятелите!
Докато броях в движение банкнотите, телефонът ми иззвъня.
Сега, когато мобилните телефони свирят всякаква музика, от Бетовен до „Уматурман“12, най-оригиналното звънене беше просто „зън-зън“. Като при старите телефони, където все още не е имало никакви микросхеми, а само малко чукче, барабанящо по чашката на звънеца.
Извадих телефона и се вторачих в надписа „Скрит номер“.
Общо взето този надпис не значи нищо. Изобщо не е задължително да ти се обажда президентът или някоя важна клечка, чийто номер не трябва да се знае от простосмъртните. Може да е и най-обикновен срив в определителя на номерата…
— Ало — казах аз.
— Кирил.
Не въпрос, а по-скоро твърдение. Силен мъжки глас, умерено властен и доброжелателен.
— Да.
— Запомни пътя. Метрото, „Алексеевска“. Веднага след излизането от метрото — вляво. Надолу по стълбите. Тръгни по пътеката между сградите…
— Кой се обажда? — възкликнах. — Какво искате?
— Запомни пътя.
— Никъде няма да…
— Както искаш.
Невидимият събеседник млъкна.
— Ало? — предпазливо попитах аз.
— Запомни пътя. Метрото, „Алексеевска“…
Предадох се.
— Чуйте, просто ми кажете адреса!
— Запомни пътя.
Не знам как щеше да завърши този разговор, ако бях останал в залата. Можех и да се запъна, да откажа да ходя неизвестно къде. Но аз продължавах да вървя и установих, че отминавам касиерката. Девойката гледаше равнодушно през мен.
Направих още крачка, прекарвайки количката през рамката за сигнализация. Разнесе се тревожно писукане. Девойката потрепна, погледът й се фокусира върху мен.
11
„Рубльовка“ — местност край Москва, застроена с резиденции и вили на бившия съветски елит. Там е най-скъпата земя на цялата територия на Русия. — Бел.прев.