Разбира се, ако това се харесаше на самите минувачи.
Отпуснах ръка и му позволих да тикне в дланта ми студения си мокър нос. С върха на пръстите си почесах Кашу по гърлото. Кучето ме погледна благосклонно, надигна се, облягайки се на мен, цапайки дънките ми с мокрите си лапи, и приветливо изджавка.
Съседчето се усмихна и каза:
— Кашу се здрависва така само с добри хора!
— Кашу? Какво странно име. — Потупах кучето по главата. — Аз също имах… точно такова куче.
Очаквах, че момичето ще настръхне. Все пак кучето беше нейно от два дни…
— О, чудесно! — възкликна то. — А мъжко или женско? Нашето е мъжко. Татко ми го подари, когато започнах първи клас. И каза, че ако не се уча добре, ще ми го вземе!
Обещание напълно в духа на Пьотър Алексеевич… Погледнах хлапето. Не лъжеше! Определено не лъжеше!
— Значи на колко е? — попитах.
— Три години и половина. Още е млад! И е шампион от две изложби!
А аз нито веднъж не съм водил Кашу на изложба. Нямаше време. Кучкарката казваше, че такова куче трябва да участва в изложби, но…
— Виждам, че се учиш добре — казах. — Щом не са ти го взели.
Детето се засмя звънко.
— Разбира се, само шестици. Но татко се шегуваше! Не си мислете, че го е казал сериозно. Той никога няма да ми вземе Кашу!
Дръпнах си по-силно и се закашлях. Мамка му. Какво става? Кашу не само не принадлежи на мен. Той никога не е бил и на Наталия Иванова! Грубоватият, пийващ си здравата Пьотър Алексеевич е подарил кучето на дъщеря си. И нещо се е променило в семейството му. Измъчената тиха тройкаджийка весело се смее, учи се отлично и когато говори за баща си, в гласа й има неподправена любов.
— Ах ти, хулиган такъв — прошепнах аз, като се спуснах на колене и позволих на Кашу да ме лизне по носа. — Значи не помниш? Но ти е хубаво, нали? И заради теб и на тях им е станало по-хубаво?
Кашу ми облиза лицето. Хубаво му беше. Обичаше малката си стопанка и беше абсолютно сигурен, че повечето хора също са достойни за любов.
— Хубаво куче имаш — казах аз на момичето. — Пази го. Аз… загубих такова.
Лицето на момичето веднага отрази целия ужас на ситуацията. Тя кимна и каза:
— Скоро ще ни дадат кутре — задето чифтосахме Кашу. Ако искате — наминете. Само че те са скъпи, извинявайте.
— Ще си помисля — обещах. — Аз по принцип търся тук една позната. Казва се Наталия Иванова. Познаваш ли такава?
Момичето се замисли и поклати глава.
— Помня само, че живее в този район — продължих аз. — На шестия етаж. Веднъж я изпращах…
— Ние живеем на шестия етаж — оживи се момичето. — Само че при нас няма Наталия. На етажа ни има три апартамента. В единия живее леля Галина… — Девойчето понижи глас и повтори нечии чужди думи: — Няма друга такава змия. В другия сме ние с Кашу, татко и мама. Между нас в едностайния не живее никой. Сигурно на собствениците не им е нужна жилищна площ. Поне да го даваха под наем, нали? Добре може да се припечелва. А те — нито на себе си, нито на хората! Тате казва, че трябва да се прегледат законите, може и да е възможно да им се вземе този апартамент. Понеже не го ползват.
— Това едва ли — казах аз замислено. — Но ще си помисля за кутрето, много благодаря.
На прощаване отново погалих Кашу по тила. И си тръгнах, без да се обръщам.
Обадих се на Котя, когато приближавах метрото.
— Да? — попита Котя доста недоверчиво.
— Аха — съгласих се. — Именно. Аз съм.
Разнесе се тежка въздишка.
— Котя, стига капризи — казах. — Трябва да се посъветвам с теб за нещо.
— А аз — да работя! — отвърна гордо Котя.
— Какво, за лятната отпуска ли заработваш? — попитах коварно аз.
— Защо пък не!
— Нека да се досетя как именно… „Някога бях весела и общителна девойка, а после го видях по телевизията“…
— „По-рано бях обикновено питерско момче на име Льоха21 — каза Мери с усмивка. — Загаси цигарата, пушенето вреди на здравето!“.
— При теб се е появил социално позитивен подтекст! — учудих се аз.
— Това е за вестник „Да бъдем здрави“ — каза виновно Котя. — Те молят непременно покрай порното да има и нещо за вредата от пиенето, пушенето… За какво звъниш?
— Вземи десетина бири и идвай — помолих го аз. — Само че нека бирата е студена. И някакви чипсове, ядки…
21
Отпратка към петербургския писател и публицист Алексей (Льоха) Андреев, сред чиито псевдоними е и Мери Шели. Скандална личност, известна с няколко статии със злостни нападки срещу водещите руски писатели фантасти. — Бел.прев.