— Прелистих го — признах си аз.
— Е, и какво те учуди най-много?
— Отсъствието на държави.
— Точно! — Котя ми се закани с пръст. — Лесно е да се приеме градчето Кимгим на мястото на Калининград. Градчето Зархтан на мястото на Питер — като нищо. Не им е провървяло с фонетиката… Но ако на цялото земно кълбо няма нито една държава, а само градове и ничии територии… какво имаме?
— Феодализъм? — предположих аз.
— Какъв ти феодализъм? — намръщи се Котя. — Феодализмът — това са войни, борба за власт, интриги… Не, нямам нищо против, че никой на света не воюва! С две ръце съм „за“! Само че това само по себе си е невъзможно! Това е изкуствен свят!
— Котя, нямаме данни…
— Имаме напълно достатъчно данни! — Котя стана от пясъка и размаха мършавия си юмрук. — Там всичко се вижда ясно! Даже горе-долу намерих точката на бифуркация22…
В този момент откъм кулата се разнесе монотонно почукване. Обърнахме се в синхрон към нея.
— Нека чукат — реших аз. — Митничарят няма ли право да отпочине?
— А дали не си забравил, че днес ще те посещава комисия? — попита Котя.
Започнах бързо да се обличам.
Котя — също. И през това време размишляваше:
— Имам ли право да се намирам при теб? Може би да се скрия тук?
— Ще се зариеш в някоя пряспа в Кимгим! — озъбих се аз. — Няма проблем. Имам право да каня приятели на гости. Предполагам…
— Кириле, сега се прави на ударен — каза изведнъж Котя. — Добре ти се получава. Тези, които дойдат, няма да са глупаци.
12
Досега през живота ми никога не ми се беше налагало да се явявам пред комисия. В училище, от една страна, бях много способен, а от друга — твърде нехаен, за да се плаша от някаква си „комисия от гороно“23. В университета учих през онези години, когато просто нямаше никакви комисии и в страната цареше пълна анархия. А в работата ми като мениджър в „Бит и байт“… какво има да се проверява там? Дали не съм отмъкнал някоя нова видеокарта за домашния си компютър?
„Не, не съм я откраднал — започвах да протестирам, — ще я върна след месец, дотогава дори ще успее да остарее, а ако това не ви харесва — напускам, и без това в «Макросхема» плащат с хиляда и петстотин повече!“
Но въпреки това по гърба ми между лопатките неволно плъзваше студенината на наследения страх.
Какво да се прави — небитото поколение и досега лежи върху чина.
Чака да му нашарят задника с пръчката.
Изтупах пясъка от ризата си и влязох в кулата. Мимоходом си помислих, че трябва да сложа пред вратата изтривалка… или някое от специалните килимчета, онези зелените като пластмасова тревичка.
На московската врата отново се почука.
Котя застана до стълбата, опитвайки се да си придаде максимално съсредоточен вид (малко му пречеха двете изпити бутилки украинска бира).
Отворих вратата.
И се озовах пред три дружелюбни, добре познати физиономии.
Първият беше един известен комик, телевизионна звезда, бузест и набръчкан. Усмивката му беше залепнала толкова здраво на лицето, че сигурно се налагаше да се напъва, за да спре да се усмихва.
До него стоеше известен депутат с патриотично-опозиционни убеждения. Той също се усмихваше, но при него се получаваше по-добре. Повече внушаващо доверие. Чак да му се прииска на човек да влезе в партията му и да започне да милее за народа.
Тия двамата — добре. Очаквах нещо подобно.
А третият беше Наталия Иванова.
Жива и здрава, кимаше ми дружелюбно. Само погледът й не се връзваше с дружелюбната усмивка. Напрегнат поглед.
Браво на Котя, че толкова навреме изказа догадката си!
— Здрасти, Наташа — казах аз, наведох се към девойката и я мляснах по бузата. — Радвам се да те видя в добро здраве.
С политика си стиснахме силно ръцете. А комика, честно казано, ми се искаше да го халосам с надуваем чук или да му забия сметанова торта в лицето. Но се задоволих с кимане и максимално дружелюбна усмивка.
Наталия ме гледаше изпитателно. В очите й нещо превключи, стопи се, промени формата си. Изплува пълно дружелюбие и одобрение. Дори край очите й се появиха весели бръчици, макар че обикновено това могат да го постигнат само изключително опитните кучки на около трийсет — трийсет и пет годишна възраст.
А напрегнатостта се скриваше, губеше се от погледа — някъде по-близо до душата.
22
Бифуркация — термин в много научни дисциплини, означаващ ситуация, в която настъпва качествено изменение по раздвояване на даден предмет или процес. — Бел.прев.
23
Градски отдел по народното образование (городской отдел народното образования) — Бел.прев.