— Това наистина ли е Малта?
— Този свят е много далеч от нашата Земя — отвърна безгрижно политикът. — Не като разстояние, разбира се, а по веригата24. Това не е Кимгим. Тук континентите са съвсем различни. Няма хора.
— Курорт.
— Именно. Ще бъдеш много популярен.
— Не сбъркахме с теб — съгласи се Наталия. — Е, какво пък, Кириле. Поздравявам те. Това е добра врата. Впрочем… ти и сам си го разбрал вече.
Проследих погледа й и забелязах оставените на пясъка бирени бутилки и пакетчетата с ядки. И не само аз. Политикът неочаквано тръгна към мястото на пикника ни, вдигна двете бутилки и ги отвори една от друга. Отпи голяма глътка.
Морето ги подкупи. Накара ги да се отпуснат. Явно много им се е искало да имат още една врата за насам.
— От какво зависи закъде се отварят вратите? — попитах.
— От митничаря — отвърна Наталия след миг колебание. — Отваряш врати към онези светове, които са ти най-близки.
— А колко са световете? — попита Котя иззад гърба ми.
Този път Наталия се поколеба по-дълго. Но отговори:
— На нас са ни известни двайсет и три. Това са тези, към които се отварят стабилни проходи… макар че поне половината от тях не са нужни никому. Разказват се истории за светове, проходите към които не се отварят редовно… може да са просто слухове. Някои светове се срещат често, други — по-рядко.
— Кимгим се среща често — предположих аз.
— Кимгим е много популярен свят — съгласи се Наталия. — Дори го използват като междинна станция, когато искат да попаднат в някой по-рядък свят… Добре, след като вече започнахме с въпросите и отговорите, питай по-нататък. Ще ти отговоря.
— Наталия, ти каква си?
— Функционал.
— Досетих се. А по-точно?
— Акушерка. — Отговорът явно беше предварително подготвен. И аз послушно се ококорих учудено, след което зачаках разясненията: — Акушер-гинеколог. Търся бъдещи функционали и им помагам да се проявят.
— Вчера се разходих из Кимгим, запознах се с двама функционали… — небрежно подхвърлих аз. И забелязах, че това е нова информация за тях. Наталия запази каменна физиономия, лявото око на политика едва-едва потрепна, а комикът искрено се изненада. — Те ме посветиха в същността на нещата. Но никой не спомена нищо за акушерки.
— Това е, защото има нормални раждания, има и такива с усложнения — изрече меко Наталия. — В твоя случай всичко беше… много зле. Ела, Кириле. Това е разговор… за функционали.
Тя ме хвана нежно за ръката и ме поведе към морето. Котя остана при кулата. И не само Котя. Политикът и комикът също не тръгнаха с нас. Значи се оказва, че те са обикновени хора?
— Те са обикновени хора — каза тихо Наталия. — Няма нужда да чуват… подробностите. За втори път ме изненадваш, Кириле.
— Първият път беше, когато се появих с ножа?
— Да. Изобщо не отговаряше на характера ти. А сега изненадващо бързо се приспособи. Добре, подцених те. Дай да се разберем веднъж завинаги, Кириле. В мир ли сме?
— А ако не сме? — попитах.
Наталия помръдна рамене.
— Ти си на своя територия. Можеш да ме завреш в миша дупка. Но после…
Кимнах:
— Ясно. Ще дойде функционал-полицай. Наталия, имам един въпрос. Защо точно аз станах митничар? Това някаква вродена особеност ли е?
— Не — отвърна неохотно Наталия. — Изглежда, че не е. Не знам какъв е механизмът и хич не искам да го знам.
— Но ти си акушерка.
— И какво от това? Съобщават ми, че някой ще стане функционал. Аз го наблюдавам. Обикновено човек се изтрива от реалността бързо и лесно. В дома му се появява някой друг, заемат работното му място. Но понякога е много сложно. Твоят апартамент се промени, но вместо теб не се появи никой. Работното ти място остана свободно.
Спомних си с каква готовност моят шеф ми предложи да ме назначи на работа в „Бит и байт“, и кимнах неохотно.
— Забравяха те бавно — продължаваше Наталия. — Наложи се аз да те заменя. Да заема мястото ти и да натисна както трябва. Какво друго можех да направя? Ти някак успя да се вкопчиш в заобикалящия те свят…
— Или светът — в мен? — измърморих аз. — Разбирам.
— Цялата ми вина е в това — каза Наталия, — че лекичко те побутнах. Ускорих превръщането ти във функционал. Чрез онази симулация… така че на самия теб да ти се отще да бъдеш себе си. Всеки друг функционал на мое място би постъпил по същия начин. Е?
24
В оригинала Лукяненко използва думата „веер“ (ветрило). Идеята (която се среща и в други фантастични романи) е следната: при наличие на паралелни светове между някои от тях има голяма прилика, а между други — огромна разлика. Ако световете се подредят във верига по сходство, подобните светове ще са съседни във веригата, а различните — далечни. — Бел.прев.