Двойката се караше, позовавайки се на предварителна поръчка, и ме поглеждаше крайно неодобрително. Явно ресторантът на Феликс беше популярен в Кимгим.
— Заповядайте, майсторе — приветства ме с нисък поклон оберкелнерът и отново насочи вниманието си към местните жители. Тонът му се променяше с такава лекота, сякаш някъде на гърба си, като в детска играчка, беше монтиран превключвател: „раболепно-любезен — непреклонно-учтив“.
Влязох в главната зала и връчих якето си на гардеробиера.
Забавата тъкмо започваше.
Бяха се събрали двайсетина гости. Засега все още никой не беше седнал около масата — голяма кръгла маса, която крал Артур би одобрил. Феликс ми беше казал, че в Кимгим има десет функционали… значи половината бяха дошли от други светове. Веднага видях Роза Бяла — с дълга черна рокля и деколте, неподходящо за възрастта й. В едната си ръка Роза държеше чаша с шампанско, а в другата — дебела димяща пура. Старицата ми кимна благосклонно и каза нещо на пълната застаряваща жена, застанала до нея. Жената ми хвърли внимателен поглед и ме дари със сладостна усмивка. Деколтето й беше не по-малко предизвикателно, но поне донякъде оправдано. Виж, за светлотюркоазения цвят на роклята й явно я беше посъветвал някой враг.
Тук беше и Цайес, със смокинг и папионка. Той отегчително обясняваше нещо на внимателно слушащ сервитьор. Сервитьорът кимаше, но Цайес продължаваше да уточнява подробностите от поръчката си. Цайес изглеждаше внушително, като достойна издънка на възраждащ се аристократичен род. Дори ъгловатата му физиономия изглеждаше уместна.
Почти всички гости се придържаха към строгото облекло, сякаш ги бяха поканили с дрескод „черна вратовръзка“30. Мъже с черни смокинги и черни папийонки, жени с вечерни рокли. Само двама или трима мъже бяха облечени в полуофициален стил… впрочем, не. До прозореца стоеше някакъв мъж в светли панталони и ленена риза и непринудено разговаряше с девойка с розова рокля. Погледнах бегло тлъстия му врат и изведнъж ясно осъзнах: „функционал-дизайнер“. Как точно разбрах това? Не знам. А откъде влязоха в главата ми „черни вратовръзки“, „бели вратовръзки“, „непринуден“, „официален“ — всички тези измислени от меланхоличните англичани дрескодове…
Нищо, ще ме изтърпят… Сложил пръсти на колана на дънките си, тръгнах към масата. До лявата ми ръка се появи сервитьор с поднос. Взех си чаша шампанско.
— Кириле! — Срещу мен излезе Феликс. Също безупречно облечен, — с кожена папка в ръка — какво, менюто ли? — Много се радвам, че намери време да ни посетиш! Приятели, моля за внимание! Това е Кирил от митницата в заводския район.
Радостта му беше непресторена. Както впрочем и интересът на останалите функционали. Някой тихичко, интелигентно заръкопляска, останалите подхванаха аплодисментите. Няколко секунди всички аплодираха като нервни пътници след дългоочакваното меко кацане на самолет.
— Четвъртата митница в нашия град — продължи Феликс. — Струва ми се, че това е достоен повод за банкет. При нас се появиха нови врати към Земя-17, Земя-2 и… какво е днес, Кириле?
— Нирвана — казах.
— Кой район?
— Не знам. Там има селище на заточени — казах, гледайки Феликс в лицето. — И още една митница. Функционалът се казва Василиса.
— Василиса… — Феликс се замисли. — Ще погледна в… ще погледна. Там има трийсет селища, така че трябва да се ориентирам… Е, добре, Кириле! Нирвана също е от полза. Имаме един изход за там, но е в напълно безлюдна местност, това е нехуманно, а създаването на нов лагер е трудно и нецелесъобразно.
— Феликс. — Изведнъж осъзнах какво ме е смутило в думите му. — Ти каза, че при вас се е появила врата към Земя-2?
— А, да. Към твоя свят.
— А Земя-1?
Феликс се засмя и размаха ръка, сякаш прогонваше нахална муха.
— Глупости, не го мисли. Това е резервен номер. За да не възникват ненужни спорове за това кой е пръв… Господа, предлагам тост!
Сервитьорите се засуетиха. На някого наливаха шампанско, на друг сменяха чашите. Роза Бяла премина на коняк, няколко мъже последваха примера й.
— За новия член на нашето малко, но задружно семейство! — изрече Феликс. — Всички ние сме различни, но работим за единно дело!
Гостите вдигнаха чашите си. Няколко функционали ме потупаха ободряващо по рамото. Слушах нищо незначещи, но като че ли искрени комплименти. Цайес, явно в качеството си на стар познат, ме побутна с юмрук по рамото и дружелюбно се озъби.
30
dress code (англ.) — облекло, изисквано при посещението на определени мероприятия. Дрескод „черна вратовръзка“ означава официално облекло. — Бел.прев.