Изглежда, успях да убедя Настя.
— Искаш да кажеш, че вие сте нещо като луксозни предмети? — попита тя ехидно.
— Е, не предмети… Представи си един певец. Той има чудесен глас. Всички искат да го чуят. Но той може да изнася само един концерт на ден. Какво, да не би певецът да е виновен, че не може да угоди на всички? Или лекарят, който прави уникални операции, и хиляди болни…
— Добре — намръщи се Настя. — Но защо прислужвате само на властта?
— Защо само на властта? — отговорих с въпрос аз. — При мен дойде един сатирик. Един певец… с приятелите си. Твоят приятел — бизнесмен. Всички, които постигнат успех, рано или късно научават за нас и стават наши клиенти. Така, продължаваме нататък. Казваш, че използваме способностите си за себе си?
Настя мълчеше.
— Чувала ли си тази поговорка: „обущар без обувки“? Странно би било, ако не се лекувахме взаимно, не си помагахме да отпочиваме, не се защитавахме, в края на краищата! Такива неща не стават, Настя! Няма на света гладни готвачи и бездомни хотелиери! Какво още? Тайна полиция?
Настя кимна.
— А кой ще ни защити? Какво, в милицията ли да тичам, ако стане нещо? А когато твоите приятели нападнаха старицата и невинните хора, помагащи й в хотела? Обвинявате нас за някои неща, а какви методи използвате вие?
— Не знаех, че ще стане така! — възкликна Настя. — Искахме да хванем няколко функционали! Теб, защото си съвсем неопитен и още не си отворил всички врати, и Феликс, защото е главен в Кимгим!
Тя млъкна, усещайки се, че е казала повече, отколкото трябва. Но засега реших да не се хващам за думата. Попитах:
— Последната точка. Казваш, че скриваме истината за съществуването на паралелните светове. Да допуснем. А какво ще стане, ако разкрием тази истина? Представи си колко авантюристи ще хукнат да завладяват нови светове… и не само тези, в които няма хора — най-напред ще им се прииска да превземат населените светове… Ако разкажем за другите светове, но не отворим проходите, ще започнат да ни мразят. Ние, разбира се, сме по-силни от хората, но едва ли ще устоим срещу армии. Ние нямаме никакви армии. Ще докарат танкове и…
— Кула като твоята може да се унищожи само с ядрен взрив.
— Не мисля, че това ще спре някого — казах аз мрачно. — Настя, разбери, нашата малобройност ни принуждава да се крием. Не е по силите ни да облагодетелстваме целия свят… всички светове. Но доколкото можем, помагаме на хората, спомагаме за прогреса…
— Започна да говориш като функционал.
— Аз съм функционал. Добре, ако не съм прав — кажи в какво?
— Илан щеше да ти обясни всичко.
— Ти самата не знаеш защо се бориш срещу нас — казах аз с упрек.
— Защото ти… ти обясняваш всичко някак различно! — Настя явно беше разстроена. — Това са същите неща, но когато ти говориш за тях — сякаш всичко е нормално.
— А ти помисли сама, със собствената си глава — казах аз с удоволствие. — Виж я ти… героиня от съпротивата, радистката Кет33… За какво съм ви притрябвал?
— Ти си новак… и не бяха отворени всичките ти врати. Илан казваше, че ни трябва Земя-1. Това е ключовият свят.
— А тя съществува ли?
— Разбира се! — Настя ме погледна укорително. — Нашата Земя е втора. Илан смята, че функционалите са дошли от Земя-1.
— Аз съм наш, местен.
— Е, да. Но първите функционали са дошли от Земя-1. И те държат света си затворен за всички.
— Кои са те?
— Не знаем. Сигурно не са много на брой.
— Теория на конспирацията — казах аз прочувствено. — Разбираш ли? Когато всичко на света се обяснява с нечии интриги. Масони, извънземни, тайно световно правителство.
— Последното се връзва.
— Няма нищо подобно! — махнах с ръка аз и се изправих. — На всички им е нужна моята нещастна кула. Политикът мечтае да погледне в бъдещето. Вие търсите Земя-1, която не съществува.
— Кой ти каза?
— Феликс.
Настя се нацупи и замълча. Но аз вече се бях разпалил:
— Ето какво ще ти кажа, скъпа гостенко — иди си вкъщи. Учи си уроците. Зарадвай мама и тате с добро поведение. Отиди на фризьор, разкраси се за чичо Миша, той обича симпатичните девойки… Между другото, къде е той?