— Започвам да се питам дали беше достатъчно да разкрием името й. — Хейли засаждаше розови и жълти звездици2 в сандъчета. — Може би фактът, че положихме усилия, за да стигнем до него, и й разкрихме, че е прабаба на Роз, й е донесъл удовлетворение и най-сетне е намерила покой.
— Мислиш, че всичко е свършило ли? — попита Стела.
— Все още я чувам да пее в стаята на Лили почти всяка вечер. Но не ми е сторила нищо лошо. Само понякога се усъмнявам дали отново не се е вселила в мен, но подозренията ми бързо отминават. Напоследък не съм вършила странни неща, нали?
— Онзи ден слушаше Пинк и говореше за някаква татуировка, която искаш да си направиш.
— Това не е странно. Мисля, че и двете трябва да си татуираме цветя. За мен червена лилия, а за теб синя далия. Обзалагам се, че Лоугън ще я намира за страшно секси.
— Тогава нека той си направи татуировка.
— Мъничка. Женска.
— Няма женски татуировки.
— Не е така — възрази Хейли. — Цветя, пеперуди, еднорози, такива неща. Сигурно ще успея да придумам и Роз.
Идеята накара Стела да тръсне червените си къдрици назад и да избухне в смях.
— Знаеш ли какво, ако убедиш Роз да си направи… Не, забрави, няма да участвам.
— Татуирането е древна форма на изкуство, датираща от времето на египтяните. Татуировките често са били използвани за овладяване на свръхестествените сили. Ние определено си имаме работа с нещо свръхестествено, така че ще бъдат нещо като талисмани и същевременно символи на индивидуалността ни.
— Моята индивидуалност не би приела някакъв странен тип да ме изрисува. Наречи ме страхливка, ако щеш.
— Стела се усмихна и погледна към цветята. — Тези изглеждат чудесно, Хейли. Много са сладки.
— Клиентката искаше нещо подобно, защото цветовете, които дъщеря й избрала за сватбена украса, били розов и жълт. Ще стоят добре в средата на стаята за предсватбеното парти. Аз бих се спряла на нещо по-ярко и екзотично — може би с нюанси на скъпоценни камъни.
— Какво премълчаваш от мен? — изненадващо я попита Стела. — Мислиш за сватба ли?
— О, не. — Хейли се засмя и остави пълното сандъче. — Нищо подобно. С Харпър напредваме много бавно и предпазливо — добави с въздишка.
— Нали ти искаше да бъде така?
— Да, все още го искам. Всъщност не зная… — Отново въздъхна и тръсна коси. — По-разумно е да не бързаме с обвързването. Залогът е много по-висок, отколкото при повечето хора. Приятелството ни, работата ми и отношенията ни с Роз… Не можем да се втурнем слепешком напред само защото изпитваме влечение един към друг.
— Но ти се ще да се втурнеш, нали?
Хейли неспокойно срещна погледа й.
— Понякога ми хрумва да направя нещо безразсъдно.
— А защо просто не му кажеш?
— Първата крачка беше моя. Негов ред е да направи тази. Адски много се надявам скоро да се реши.
— Не искам да я притискам — рече Харпър.
В кухнята той изпи повече от половин кутия кока-кола. Рядко ползваше обедна почивка, но знаеше, че в ранния следобед в къщата няма никого, освен Дейвид.
— Познавате се от близо две години, Харп. Не е просто изчакване, а тъпкане на едно място.
— Преди беше различно. Едва наскоро започнахме да се виждаме по този начин. Тя каза, че не иска да избързваме. Мисля, че това просто ще ме убие.
— Не съм чувал някой да е умрял от незадоволено сексуално желание.
— Добре де, аз ще съм първият. Посмъртно ще вляза в медицинските списания.
— А аз ще се гордея, че съм те познавал. Ето, хапни.
Харпър колебливо отчупи от сандвича, който Дейвид бе сложил пред него.
— Какво е това?
— Вкусно е.
Харпър си взе без особен интерес.
— Какво е? — отново попита той след първата хапка. — Агнешко? Студено агнешко ли?
— С кисел нектаринов сос.
— Наистина е страхотно. Но, по дяволите, да не се отклоняваме от темата. Мислех, че имам добър подход към жените, но с нея съм нерешителен. Никога по-рано не ми се е струвало толкова важно какво ще последва… Затова не се осмелявам да действам.
Дейвид седна срещу него.
— Добре направи, като се обърна към мен, млади ученико, защото маестрото ще ти даде ценен съвет.
— Зная. Хрумна ми да почукам на вратата й някоя вечер, с бутилка вино. Директен подход.
— Ненапразно го наричат класически.
— Но тя се безпокои заради Амелия й не иска да я посещавам в къщата. Поне това е моето обяснение.
— Под „посещение“ имаш предвид страстен секс ли?
— По дяволите, няма смисъл да говоря завоалирано пред теб. Впрочем мога да я поканя на вечеря заедно с Лили. И когато детето заспи, малко вино, малко музика…