— Ето, ти засади дръвче.
— Поне помогнах. — Хейли се отдръпна и огледа върбичката. — Изглежда прекрасно, Харпър. Този жест ще означава много за майка ти.
— За мен също. — Той се наведе да събере инструментите си. — Може би трябваше да почакаме до пролетта, но исках да го направя веднага. За да натрия носа на онази натрапница. Нека поразява дървета, колкото си иска, но аз винаги ще засаждам нови. Държах да й дам да разбере това още сега.
— Здравата те е ядосала.
— Вече не съм хлапе, което може да омайва с приспивни песни. Прозрях истинската й същност.
Хейли поклати глава и леко потрепери от вечерния хлад.
— Не мисля, че досега е разкрила цялата си същност пред когото и да е от нас.
Тринадесета глава
Оранжерията за разсаждане бе нещо повече от работно място за Харпър. Той гледаше на нея като на къщичка за игри, светилище и лаборатория. Често се потапяше часове наред в топлия, изпълнен с музика въздух, работеше, експериментираше или просто се наслаждаваше на удоволствието да бъде единственото човешко същество в този свят на растения.
Често предпочиташе тяхната компания пред тази на хората. Не беше сигурен дали това е правилно, но не го беше и грижа.
Бе намерил своето призвание. Смяташе се за късметлия, че може да изкарва прехраната си с нещо, което го кара да се чувства толкова щастлив.
Братята му бяха напуснали родния дом, за да открият своите поприща. Той бе имал предимството да остане на мястото, което обича, и да се занимава с любимата си дейност.
Имаше дома, работата и семейството си. През целия си зрял живот бе излизал с жени, които харесваше, но никоя от тях не го бе карала да се замисли за следващата стъпка по пътя към далечното и неясно бъдеще.
Нямаше повод за тревога. Представата му за брака бе изградена върху спомените за отношенията, които имаха родителите му. Любов, всеотдайност и уважение, слети в едно неразрушимо приятелство.
Разбираше, че майка му е открила този свят за втори път с Мич. Не бе станало внезапно, а по-скоро като внимателно съединяване на присадка с растението майка до получаване на съвършен резултат.
Според него, само нещо толкова силно и важно би си струвало времето и риска.
Изживя приятни мигове с жените, преминали през живота му, но не си представяше никоя от тях като единствената.
Преди да срещне Хейли.
Сега голяма част от света му се бе променила, докато останалата си бе все същата, за негово успокоение.
Днес бе избрал музика на Шопен за настроението на растенията, докато в слушалките му гърмеше рок.
Работното му място не бе добре подредено. Едни до други стояха растения в различни стадии на развитие, кофи с чакъл или с дървени стърготини, разпилени ролки тиксо и връзки, щипки и етикети. Въргаляха се парчета от чували, саксии, торбички с пръст и заплетени ластици, тавички с ножове и ножици. Но той винаги знаеше къде да открие това, което му е нужно.
Случваше се безуспешно да търси два еднакви чорапа в скрина си, но винаги намираше необходимия инструмент.
Както всяка сутрин, тръгна по пътеката да проветри тентите, под които бяха приютени растенията му. Няколко минути повече без покривалата и всяка капка влага по тях щеше да пресъхне, което би увредило растенията майки. Гъбичните заболявания бяха друг неизменен проблем. Все пак при твърде сух въздух имаше опасност да загинат. Докато ги проветряваше, прецени напредъка им и огледа за признаци на болест или загниване. Беше особено доволен от камелиите, които присади през зимата. Нужна им бе още една година, може би две, за да започнат да цъфтят, но той вярваше, че си заслужава чакането.
Трябваше да влага в работата страст, но и търпение, и цялата си вяра.
Водеше записки, които щеше да въведе в компютъра си. Имаше активен, стабилен растеж на разсада от астрофитум3, който бе успял да запази под стъклени похлупаци. А и присадките на клематиса също изглеждаха силни и здрави.
При повторната обиколка отново зави растенията. По-късно трябваше да се отбие до езерото да нагледа водните лилии и ирисите, от които искаше да направи хибрид. Страничен личен експеримент, който се надяваше да се окаже сполучлив.
Освен това щеше да има повод за разхлаждащо потапяне във водата в горещия ден.
Но първата му грижа бяха няколко култивирани растения.
Беше събрал нужните инструменти и избрал здраво растение майка от саксийната си лантана4. Направи напречния разрез и я съедини с присадка от вибурнум5. Дебелината на стъблата бе почти еднаква и лесно успя да ги съедини така, че камбият от двете страни да се срещне.