— Винаги сме били.
— Мисля, че именно това липсваше между мен и Джъстин, фотографа. Никога не успяхме да станем приятели, затова, откакто се разделихме, определено не поддържаме близки отношения. Докато с теб… Наскоро споделих с приятелка, че никога не съм била зарязвана по толкова тактичен начин. — Засмя се, повдигна се на пръсти и леко го целуна. — Ти си рядък екземпляр, Харпър!
Секунди след като Дори се отдръпна назад, Хейли влезе през стъклените врати.
— Извинявайте, прекъсвам ли нещо? Мога ли да помогна?
— Не, благодаря. Харпър ще ми даде съвет. — Дори го потупа по рамото. — Не разбирам нищо от растения, затова реших да се доверя на експерт.
— Хейли, това е Дори. Учихме заедно в колежа.
— Така ли? — Тя се усмихна широко. — Не съм ви виждала досега тук.
— Доста време живях далеч. Наскоро се завърнах от Маями. Нова работа, ново начало, знаете как е.
— О, познато ми е до болка — въздъхна Хейли, все още усмихната.
— Реших да намина да видя Харпър, да си поговорим и да взема няколко растения, за да освежа новия си апартамент. Ще ти го покажа, той няма нищо общо с дупката, в която живеех под наем навремето.
— Не се и съмнявам. Дано си изхвърлила онзи матрак.
— Изгорих го. Харпър го ненавиждаше — обясни тя на Хейли. — Предложи да ми купи легло, но квартирата ми беше само една тясна стаичка. Ако дойдеха трима гости, ставаше претъпкано като на оргия.
— Незабравими дни! — възкликна Харпър и накара Дори да се засмее.
— Нали? Е, ще ми покажеш ли нещо подходящо, или само ще си говорим цял ден?
— Ще ви оставя насаме. — Хейли тръгна обратно към вратите.
Отново се залови за работа, но се постара да не бъде на касата, когато Дори бе готова да плати за избраните от Харпър растения. Докато подреждаше рафтовете до отсрещната стена, чуваше смеха й — ужасно дразнещ според нея.
С крайчеца на окото си забеляза Харпър, облегнат на щанда. И неизменната чаровна усмивка на лицето му, докато разговаряха за общите приятели и миналите дни.
Онази Дори дяволски нахално го докосваше. Леки потупвания, закачливи погледи… Хейли изпита негодувание, когато Харпър задърпа количката със саксии към колата на момичето.
Изведнъж реши, че е много важно да направи оглед на стоката на витрината. Ако надникнеше навън, докато работи, нямаше да е шпиониране, а просто случаен поглед.
Но той й бе достатъчен, за да види как Харпър се навежда и целува леко по устните някогашната си колежка.
Негодник…
След като й помаха за довиждане, той тръгна спокойно покрай страничната стена на сградата, сякаш не бе жалко невярно копеле! По-лошо — беше си позволил да се целува с друга жена пред очите й!
Беше очаквала, че поне ще има доблестта и тактичността да го прави зад гърба й.
Е, не бе болка за умиране, щеше да го преглътне. За нищо на света нямаше да допусне това да я разстрои. Нито да изтича след него и да го срита в топките. Въпреки че го заслужаваше. Просто щеше да отиде да види дали някоя клиентка се нуждае от помощта й.
За това й плащаха, а не за да флиртува или да прекарва половината работно време в разговори за миналото. И определено не за да се целува с клиентите, преди да им помаха на раздяла.
Почти бе стигнала до оранжерията за разсаждане, когато го видя сред откритата площ. Вече бе приклекнал и оглеждаше присадките на магнолиите, за които тя му бе помогнала само преди няколко седмици.
Вдигна глава и й се усмихна, когато се приближи.
— Погледни, вече са се прихванали. Още две седмици и ще отстраним лепенките.
— Щом казваш…
— Да, добре изглеждат. Трябва да огледам и другите дръвчета. Мисля, че през следващия сезон ще имаме прекрасни круши и череши. Показах ли ти онези, които вече дават плод? Крушите джуджета?
— Не. Приятелката ти намери ли каквото търсеше?
— Хм, да. — Харпър се изправи да погледне покривалата им. — Избрах прост метод — разсеяно каза той, докато разглеждаше дръвчетата. — Отглеждането им не излиза скъпо. Използвах pyrus communis6 за основа, тригодишни, и поставих три присадки от нискостеблена. Трябва да внимаваш да са на достатъчно разстояние, за да се получи добра форма.
— Ти определено разбираш от форми.
— Да, обичам да подрязвам дръвчета. Отгледах тези двете преди две години, а тези тук — напролет. Виждаш ли как се развиват?
— Виждам как се развиват доста неща. Изненадах се, че не отиде с нея, за да отнесеш саксиите до вратата на дома й.
— С кого? А, Дори ли? — Той хвърли нехайно поглед към Хейли, явно не доловил сарказма й. — Ще се справи сама. На два курса. — Продължи да обикаля и оглежда растенията. — Тук, за тези череши, използвах нискостеблени дръвчета. От тях ще излезе чудесен сорт, заемащ по-малко пространство. Към октомври ще взема няколко фиданки от Колт. Трябва само да вържеш корените им и да ги засадиш в дълбока саксия в оранжерията, така че да бъдат три четвърти заровени. Напролет ще ги засадим навън и до лятото ще бъдат готови за присаждане.