Започваме с банята.
27
Шкафчетата с огледални врати са отворени, а съдържанието им — разпиляно по рафтовете и гранитния плот, в мивката и по пода, сякаш е вилняла буря или неканен гост е ровил из банята.
Навсякъде са разпръснати ножички за маникюр, пинсети, пили за нокти, капки за очи, паста за зъби, слънцезащитен крем, болкоуспокояващи, маски за лице. Има и лекарства с рецепта, включително амбиен13 и лоразепам, по-известен като ативан. Джейми е страдала от безсъние. Беше нервна, суетна и не можеше да се примири с годините. Но никое от лекарствата, предназначени да облекчат обичайните неудобства, не е могло да се справи с врага, който я е нападнал в последните минути от живота й — жесток садист, прекалено силен и невидим.
Докато тълкувам смъртта й по настъпилите промени и хаоса, осъзнавам, че в някакъв момент през нощта тя е страдала от симптоми, които са я накарали отчаяно да търси нещо, което да ги облекчи.
Не е имало никакъв нападател. Хаосът се дължи само на действията на Джейми. Представям си как изсипва всичко от чантата си, вероятно търсейки лекарство, което да облекчи страданията й. Представям си как се втурва в банята и събаря предмети от рафтовете, подлудена от болки. Смятам, че става дума за силна отрова, превърнала тялото на Джейми в най-лошия й враг. А аз не бях тук.
Не останах. Тръгнах си рано и изпитах такова облекчение, че предпочетох да стоя навън и да чакам Марино. Постоянно мисля, че ако не бях засегната и ядосана, можеше да забележа предупредителните знаци. Можеше да усетя, че нещо не е наред и Джейми не е просто пияна. Бях ядосана заради Луси, която винаги е била моята слабост. А сега жена, която тя обича, може би любовта на живота й, е мъртва.
Питам Чанг дали е съгласен да огледам наоколо, докато той прави снимки.
Ако бях тук по време на кризата на Джейми, можеше да я спася. Имаше симптоми и признаци, но аз ги пренебрегнах. Не знам как ще обясня това на племенницата си.
— Разбира се, давай — отговаря ми той. — Имаш ли причина да подозираш, че в апартамента й може да е имало нещо, до което някой друг да иска да се добере? Забелязах няколко компютъра и поверителни на вид документи във всекидневната. Има ли и в компютрите й поверителна информация?
— Нямам представа какво има в компютрите й. Нито дори дали са нейни.
Можех да повикам линейка. Можех да й окажа първа помощ, докато пристигнат санитарите. Сега Джейми трябваше да е в болница и да е добре. А не да е мъртва и студена на леглото. Ще трябва да кажа на Луси, че съм разочаровала и Джейми, и нея. Не съм убедена, че Луси ще ми прости. Не бих я обвинила, ако не може. През всички изминали години тя ми повтаряше едно и също, защото аз допусках едни и същи грешки. „Не води моите битки вместо мен. Не изпитвай моите чувства. Не се опитвай да поправиш всичко, защото само влошаваш нещата.“
Наистина, и този път влоших нещата.
— Предполагам, че си наясно какво правеше Джейми в Савана, а следователно и, с естеството на документите, които имаш предвид — казвам на Чанг. — Но да отговоря на въпроса ти: не знам дали в апартамента й е имало нещо, което някой друг може да е искал. Нямам представа какво има в компютрите във всекидневната.
— Когато беше с нея, тя спомена ли нещо, което да говори за тревогата й, че някой иска да й навреди?
— Само, че вече била наясно, че й трябва охранителна система. Но не каза, че се страхува от нещо или някого.
— Не знам какви бижута или други ценни вещи може да е донесла от Ню Йорк, но часовникът й е още тук — казва Чанг и ми го посочва — „Картие“, златен, с черна кожена каишка, оставен до чаша, в която има малко вода. — Смятам, че този часовник си струва да се открадне. Чудя се дали е преобърнала банята, за да търси лекарства, когато е била пияна.
Вземам кутийка бенадрил от мивката и забелязвам, че горната й част е била съдрана, сякаш някой е бързал страхотно. На пода виждам сребрист блистер с две липсващи таблетки.
— Вече не съм сигурна, че беше пияна. Поне не толкова пияна, колкото изглеждаше — отговарям и поглеждам етикета с цената на кутийката. — Аптека „Монк“. Намира се в търговския център, където е оръжейният магазин.
— Купила го е, след като е дошла тук и е започнала да разпитва хората в затвора. Може би е имала алергия — казва той. — Имаш ли представа кога е дошла в Савана и е наела апартамента?
— Спомена, че било преди няколко месеца.