— Това ми е любимото — отбелязва Манди. — Подробности, които не би трябвало да са включени, но са.
Продължавам да оглеждам дрехите на Лола Дагет. Мисля за облеклото на жертвите и огромното количество кръв. Множеството отпечатъци по черно-белите кухненски плочки и дървеното дюшеме сочат, че убиецът е оставил следи от кръв из цялата къща. Или пък го е направил някой друг. Или пък е имало повече от един човек. Не всички следи изглеждат еднакви. Дали са от криминолозите, или Дон Кинкейд е имала партньор в зловещите си престъпления?
Не е била Лола. Ако се е разхождала из дома на семейство Джордан рано сутринта, обувките й щяха да са окървавени. Но когато доброволката влязла в банята, не ги е миела под душа. Не е перяла бельото и чорапите си. Изобщо не е била прегледана за наранявания, например одрасквания, а ДНК и отпечатъците й не са били открити по труповете и на местопрестъплението. Трагично е, че никой не е обърнал внимание на тези факти. ДНК на Дон Кинкейд е там, но не и отпечатъците й. Спомням си думите на Катлийн Лоулър за това как „предала децата си“. Сякаш е имала повече от едно дете.
— Открих го — обажда се Манди, а аз се сещам за Възмездие.
Чудовище, което повечето хора предполагат, че Лола си е измислила.
— Да, точно каквото търся — отговарям, докато чета формуляра на екрана.
Смъртоносна рецепта, изпълнена от фармацевтка на име Робърта Прайс. Медикаментите били доставени в женския затвор и за тях се подписала Тара Грим. По обед в деня на екзекуцията на Бари Ду Ривърс преди две години, на първи март.
Отбелязаните квадратчета и попълнените празни места сочат, че натриевият тиопентал и панкурониевият бромид са били съхранявани в кабинета на директорката, а после пренесени в кабината за екзекуции в пет часа, но така и не били използвани.
— Това означава ли нещо? Очевидно мислиш така — не успява да се въздържи Манди, когато й връщам лаптопа.
— Това ли са единствените дрехи, принадлежали на Лола Дагет? — отговарям на въпроса й с въпрос, вземам плика с предписаните лекарства и поглеждам етикетите по оранжевите флакони. — С други думи, няма обувки.
— Ако Колин разполага само с това, убедена съм, че не е имало друго — отговаря тя.
— Убиецът е бил оплескан с кръв от глава до пети. Невъзможно е да мислиш, че обувките не са били окървавени — отбелязвам. — Защо да си переш дрехите под душа, но да не измиеш обувките си?
— Веднъж Колин изстърга дъвка от подметката на една обувка с високо токче, която пристигна с трупа, и откри косъм, а после и ДНК на убиеца. Поръчахме си тениски с надпис „Колин Дънгейт Детектива“17.
— Би ли го потърсила? Кажи му, че ще го чакам навън. Бих искала да се повозя. Да направя ретроспективно посещение, ако е възможно.
Лола Дагет не си е мила обувките под душа, защото при окървавените дрехи, подхвърлени в стаята й, не е имало обувки. Не е убила никого и не е влизала в къщата на семейство Джордан в ранната сутрин на убийствата, нито когато и да било. Подозирам, че проблемната тийнейджърка не е познавала изисканите и богати Кларънс и Глория Джордан, нито красивите им руси близнаци, и вероятно не е имала представа кои са, докато не са я обвинили в убийствата им.
Също така подозирам, че Лола не е имала представа кой е виновен — лице или лица, мотивирани от нещо повече от наркотици, дребни суми или тръпката от убийството; чудовище — или две чудовища — с грандиозен план, за който психически увредена тийнейджърка в пансион няма откъде да знае. Ако е знаела, вероятно и тя щеше да е мъртва, като Катлийн Лоулър и Джейми Бъргър. Подозирам, че е имало грижливо изготвен план за натопяването на Лола Дагет, точно както сега някой се опитва да натопи и мен, и не вярвам, че единствената виновница за тези манипулации е Дон Кинкейд.
Изравям телефона си от чантата и набирам номера на Бентън. Излизам от сградата на лабораторията и си намирам местенце до храстите с яркочервени цветове, където виждам малко колибри. Ослепителното слънце ми действа добре. Замръзнала съм до кости в охладената от климатика зала, заобиколена от улики, които са толкова очебийни, че сякаш крещят гротескните си тайни, но не съм сигурна кой ще реагира.
Мога да разчитам на Колин и, разбира се, Марино и Луси ще ми обърнат внимание. Вече им изпратих съобщения, в които питах дали името Робърта Прайс им говори нещо и ги молех да проверят дали можем да открием още нещо за Глория Джордан. В новинарските репортажи има малко неща за нея. Само няколко лични подробности и нищо, което да сочи, че е имало проблеми, но съм убедена, че са съществували такива.
17
Игра на думи: