— Да, нарича се деветмилиметров браунинг. Това е моята охранителна система — ухилва се той. — Жена ми си пада по устройствата, сензорите за движение, видеокамерите. Тревожи се, че някой може да реши, че държим наркотици в къщата.
— Това са градски легенди — казва Колин. — Лекарите държат наркотици в домовете си и изкарват страхотни пари.
— Е, аз пътувам през повечето време, а и тя си изкарва хляба с продажба на лекарства — обяснява той и отваря кухненската врата. — Друга градска легенда е, че аптекарите държат наркотици в домовете си.
Слизаме надолу по каменните стъпала към тревата и пътеката, застлана с плочи. Чувам музика на покритата веранда, която е превърната във фитнес. Вероятно Гейб Мълъри е бил там, когато звъннахме. А преди това сигурно е косил.
Разпознавам червените теракотени плочи зад стъклото, където има лежанка за вдигане на тежести и рафт с гири. На задната стена на къщата са облегнати две колела с малки гуми и сгъваеми алуминиеви рамки — едното червено, с висока седалка, а другото — сребристо, за по-нисък човек. До тях стоят косачка, гребло и чувал с листа и трева.
— Предполагам, че ще е най-добре да ви оставя да се поразходите наоколо — казва Мълъри, а поведението му говори, че не се тревожи ни най-малко и няма представа, че има причина да се тревожи. — Градинарството не е любимото ми занимание. Това е царството на Роби — добавя той, сякаш не се интересува особено от градината.
Очевидно, тук нищо не е същото, както навремето. Храстите, статуите и порутените стени са заменени с варовикова тераса, изградена точно над онова, което подозирам, че е било хранилището. Зад терасата има малка барака, боядисана в бледожълто, с мансарден покрив и отдушник, който прилича на промишлен, а под стрехите са монтирани камери. Досега преброих три. Зад живия плет има огромен климатик и генератор, а прозорците са покрити с капаци, сякаш съпругата на Гейб Мълъри очаква ураган и спиране на тока и се притеснява, че някой може да проникне в имота й и да я шпионира. Постройката е обградена с бели решетки, по които пълзят червена пираканта и екремокарпус скабер18.
— Какво прави Роби в кабинета си? — Задавам на съпруга й съвсем нормален въпрос, при обичайни обстоятелства.
— Готви се за доктората си по фармацевтична химия. Пише си дисертацията.
Мълъри не би разказал всичко това, ако не беше невинен, едър, силен воин, който не знае, че живее с врага.
— Скъпи, кой е там? — чува се женски глас.
Жената се появява и тръгва спокойно, но решително към мен, а не към съпруга си.
С кремав ленен панталон и цикламена блуза, с опъната назад коса, тя не е Дон Кинкейд — но можеше да е тя, ако Дон не лежеше в кома в Бостън и беше в по-добра физическа форма. Забелязвам венчалния пръстен и черния часовник, но най-вече — лицето й. Виждам Джак Филдинг в очите и носа й, във формата на устата й.
— Ей — казва тя на съпруга си, вторачена в мен. — Не ми каза, че чакаме гости.
— Те са съдебни лекари и искат да огледат наоколо заради убийствата — обяснява красивият й съпруг, който е претоварен с работа лекар от запаса, пътува много и я оставя сама да прави каквото си иска. — Защо се прибираш толкова рано?
— Появи се някакво дърто лошо ченге — отговаря тя, все още вторачена в мен. — Задаваше странни въпроси.
— Теб ли разпитваше?
— Не, разпитваше за мен. Бях отзад, но чух всичко и реших, че е досадно. — Тя ме поглежда с очите на Джак Филдинг. — Купи си дихателен апарат и питаше дали имаме дефибрилатор. Двамата с Хърб дрънкаха сума ти време, а после излязоха навън да пушат. А пък аз реших да си тръгна.
— Хърб е тъпак.
— Прекалено много окосена трева — оплаква му се тя, но не се оглежда наоколо, а продължава да ме наблюдава. — Знаеш колко мразя това. Моля те, събери останалото.
— Не съм свършил. Не очаквах да се прибереш толкова рано. Мисля, че е време да наемем градинар.
— Защо не отидеш да си вземеш от бисквитите, които направих, и да пийнеш малко вода? Аз ще разведа посетителите.
— Колин? Докато разглеждам градината — това, което е останало от нея — би ли предал на Бентън едно съобщение от мен? — казвам на колегата си, без да свалям очи от нея.
Колин определено усеща, че нещо не е наред. Давам му номера на Бентън.
— Кажи му, че той и колегите му трябва да видят какво е направила Роби с градината си, как е превърнала старото хранилище в забележително функционален офис. Не съм виждала нищо подобно досега. Роби е съкратено от Робърта, предполагам — казвам на Колин, като продължавам да я гледам в очите.
Чувам как Колин говори по телефона.