— Колин е страхотен експерт — отбелязвам.
— Имам чудесно вино от Орегон — обявява Джейми. — Ако харесваш вина от Орегон.
Тя отваря бутилката, а аз разглеждам снимките на Бари Лу Ривърс на стоманената маса за аутопсии. Раменете й са повдигнати върху полипропиленов блок, главата й виси назад, дългата й прошарена коса е окървавена и мръсна. Кожата на гърдите й е повдигната до ларинкса и гласните струни и във въздухопровода й няма нищо. Кадрите в близък план показват малкия триъгълен отвор на гласните струни, който е чист.
Независимо дали предметът е малък, например фъстък или зърно грозде, или голям, като хапка месо, нищо не може да слезе под нивото на гласните струни, когато някой се задави. Колин е проверил внимателно за храна преди всичко друго. Освен това е смятал случая за достатъчно важен, за да остане до късно или да се върне в лабораторията си след работно време, за да извърши аутопсията незабавно. Часът и датата са отбелязани в протокола — девет и седемнайсет вечерта, първи март.
Преглеждам още снимки и търся нещо, което да потвърди разказа на Катлийн Лоулър за смъртта на Бари Лу Ривърс. Питам Марино за доклади от спасителния екип и за доклада от аутопсията и той ми подава документите. Получавам потвърждение, че Бари Лу Ривърс вероятно е яла сандвич с риба тон и кисели краставички, малко преди да умре. Съдържанието на стомаха й отговаря на тези данни: двеста милилитра несмляна храна, която прилича на частици от риба, краставички, хляб и кимион.
Но нищо не подкрепя идеята на Катлийн Лоулър, че причина за смъртта на Бари Лу е задавяне. Очевидно никой не е приложил метода на Хаймлих5 и изглежда невъзможно да е било изхвърлено парче храна, което обяснява защо не е било намерено такова по време на аутопсията. Няма официален документ, който да потвърждава задушаването, но знам, че Колин е преглеждал внимателно за това. Разбирам от снимките от аутопсията.
После прочитам листа с бележките, които си е водил в осем часа и седем минути вечерта. Идеята, че смъртта се дължи на задушаване, била дадена от Тара Грим. Бари Лу изглеждала така, сякаш се задушавала, казала директорката на Колин по телефона, докато откарвали трупа в моргата. Тя не била свидетел на това, но й докладвали, че Бари Лу се мъчела да си поеме дъх и изглеждала притеснена. Пазачите смятали, че просто била изплашена. Оставало малко време, преди да я отведат в кабината за екзекуции, а тя била склонна към емоционални пристъпи и тревога. Тара Грим добавила, че се чуди дали е възможно Бари Лу да се е задавила с последната си вечеря.
Колин вписал всичко това в бележките си и проверил внимателно за вдишана храна, когато отворил трупа на Бари Лу Ривърс по-малко от час след като говорил по телефона с директорката, която не присъствала на аутопсията. Официалните свидетели, отбелязани в протокола, включваха помощник от моргата, следовател и представител на затвора — М. П. Мейкън. Същият надзирател, който ме придружаваше днес.
11
Причината за смъртта е неопределена, а също и начинът. В патологията това е мач с нулев резултат.
Всяка смърт има значение, а аз не реагирам добре, когато не мога да намеря отговор. Знам, че винаги има такъв. Но от време на време патолози като мен и Колин Дънгейт са принудени да приемат провала. Смъртта не иска да ни каже онова, което трябва да узнаем, и нямаме друг избор, освен да предположим нещо вероятно от медицинска гледна точка, макар да не вярваме напълно в него. Предаваме трупа и личните му вещи, така че близките на починалия да оправят юридическите проблеми, да вземат застраховката, да уредят погребението и да продължат живота си. Или както бе в случая с Бари Лу Ривърс, тялото било погребано в гробище за бездомници, защото никой не го поискал и никой не се интересувал от смъртта й.
По-късно Колин поправил доклада от аутопсията и отбелязал причината за смъртта като внезапен инфаркт, който бе вписан и в смъртния акт. Диагнозата се основаваше на съмнително количество увредени коронарни артерии. Шейсет процента при лявата предна низходяща артерия. Двайсет процента при дясната. Циркумфлексната коронарна артерия беше чиста. Бари Лу очаквала екзекуцията си и в даден момент след последната й вечеря от сандвич с риба тон, чипс и кола. Свидетелите твърдят, че започнала да диша затруднено, изпотила се и изпитвала страхотна умора и слабост — симптоми, разтълкувани като пристъп на страх, породен от наближаващата екзекуция. Пристъпът на страх съвпада с несмляната храна, която Колин намерил в стомаха по време на аутопсията. Силен страх или стрес, и храносмилането спира напълно.