— Не съм говорила с нея от шест месеца — признава Джейми, втренчена в една точка.
Гласът й е нервен и леко трепери.
— Не си длъжна да ми обясняваш какво е станало.
— Казах й, че не искам да я виждам повече и да не се свързва с мен по никакъв повод — заявява тя студено.
— Не е нужно да обясняваш — повтарям.
— Но очевидно не ти е казала защо.
— Тя просто се премести в Бостън. Ти вече не бе наоколо и не се говореше за теб. Не е обяснявала нищо повече — отговарям.
— Е, Луси не го направи нарочно, но бе предвидимо, ако се беше замислила — казва тя и се отправя към кухнята и бутилката. — Сигурна съм, че не е искала да ми навреди. Това обаче не променя факта, че успя да унищожи всичко, което бях изградила. Но май осъзнава вредата, която причини, дори по-малко и от Грег.
Грег е бившият съпруг на Джейми.
— Той поне разбираше изискванията на кариерата ми — обажда се Джейми от кухнята, където си налива уиски. — Като адвокат и зрял и разумен човек той знае точно как стоят нещата и че има определени правила, които не можеш да пренебрегнеш просто защото смяташ, че не са нужни. През цялото време Грег поне беше дискретен, умен и добър професионалист, ако може да се използва думата „професионалист“, когато става въпрос за връзка или за разпадането й.
Джейми се връща и се настанява пак в ъгълчето си.
— И Грег никога не е бил толкова безразсъден, че да направи нещо с цел да ми помогне, което всъщност да ме съсипе.
— Не е нужно да ми разказваш какво е направила Луси. Или какво ти смяташ, че е направила — казвам тихо и спокойно, за да не покажа какво чувствам.
— Откъде според теб знам, че Фарбман фалшифицира данните? — пита Джейми и приковава тъжните си очи в мен. — Откъде знам със сигурност, а не само като подозрение?
Не отговарям, защото вече знам какво ще каже.
— Луси успя да проникне в Центъра за борба с престъпността в реално време, в сървъра им или в някаква друга база данни — обяснява Джейми с разтреперан глас.
Виждам мъката й от загубата, която отказва да признае.
— Оценявам възмущението й от Фарбман и всички оплаквания, които е чувала от мен насаме. Но не очаквах, че ще проникне в компютърната система на нюйоркската полиция, за да ми помогне да се справя с него.
— И си абсолютно сигурна, че тя го е направила?
— Предполагам, че трябва да обвинявам себе си — промълвява тя и отново се заглежда в празното пространство. — Фаталната ми грешка бе, че се поддадох на отмъстителността й, на пълната й липса на задръжки и, да си кажем честно, на социопатията й. Познавам я толкова добре, по дяволите. И двете с теб знаем от какво трябваше да я отървавам. Как въобще се оплетох с нея…
— Оплела си се с нея?
— Защото ти ме помоли да помогна — отговаря тя и отпива от уискито. — Заради онова, което Луси направи в Полша. Мили боже! Ти би ли искала да имаш връзка с човек, за когото не можеш да знаеш всичко? Човек, който е… Е, няма да го кажа.
— Който е убил някого?
— Знам повече, отколкото ми се иска. Винаги съм знаела за нея повече, отколкото ми се иска.
Чудя се какво ли е променило Джейми Бъргър. В миналото не беше толкова самовглъбена и готова да прехвърли вината върху някой друг, вместо на себе си.
— Колко често според теб съм й казвала: „Нито дума повече“? Не искам да слушам. Аз съм съдебен служител. Как може да съм толкова глупава? — промълвява тя сковано, сякаш езикът й не работи добре. — Може би заради омразата ми към Фарбман. Той искаше да се отърве от мен от години, но не осъзнавах, че не е единственият, който го иска. Когато Луси ми даде информацията и узнах какви данни е подправил Фарбман, отидох при комисаря, който, естествено, настоя за доказателства.
— А ти не можеш да му дадеш такива.
— Не мислех, че ще ги поиска.
— Защо да не ги поиска?
— Емоции. Оплетох се в тях и допуснах непоправима грешка. Превърнах се в обвиняемата. Бях компрометирана. Нищо не се каза направо. И не беше нужно. Единственото, което трябваше да направят някои хора, бе да споменат името на Луси по време на разговора. Знаеха. Компютърен експерт криминолог, смятан за не особено надежден, уволняван от ФБР и ATF7. Всички знаят на какво е способна Луси, а аз не мога да контролирам онова, което казваш. Но не те съветвам…
— Най-разумно е да не ме съветваш за нищо, свързано с нея — прекъсвам я.
— Не очаквах да се съгласиш…
— Не е важно дали съм съгласна, или не — прекъсвам я отново, ставам и започвам да прибирам чиниите. — Ти имаше връзка с Луси, а моите отношения с нея са различни. Винаги са били и винаги ще бъдат. Ако това, което ми разказа, наистина се е случило, тя е допуснала страхотна грешка, ужасно тъпа и самоунищожителна.
7
Бюро за алкохола, тютюневите изделия и огнестрелните оръжия към Министерството на финансите на САЩ. — Б. ред.