— Ей това тук е похвала от ЦРУ — казва той, когато забелязва, че се оглеждам наоколо, и ми показва красива стъклена кутия със златен медал от ЦРУ, закачена на стената вляво от мен. В грамотата, придружаваща медала, се изказва благодарност за изключително важния принос към разузнавателните усилия на ЦРУ, но не включва името на получателя, нито дори датата.
— Преди около пет години работих по един случай за тях — обяснява Колин. — Самолет, паднал в едно блато наблизо. Някакви важни клечки от разузнаването били в него. Нямах представа за това, докато не се появиха хора от ЦРУ и няколко военни съдебни лекари. Историята имаше нещо общо с базата за ядрени подводници в Кингс Бей — това е единственото, което имам право да кажа. Сигурен съм, че и ти нямаш свободата да кажеш нищо. Както и да е — беше голяма работа, шпионска история. По-късно ме поканиха в Лангли на церемония по награждаването. Беше много странно. Не знаех кой кой е и изобщо не казаха за кого е медалът, нито какво, по дяволите, съм направил, за да го заслужа, освен че не им се пречках и си държах устата затворена.
Зелените му очи ме, оглеждат внимателно, докато отпивам от студената вода.
— Не съм сигурен защо си се замесила в убийствата на семейство Джордан, Кей. — Най-после заговаря по същество. — Онзи ден ми се обади твоята приятелка, Бъргър, за да ме уведоми, че идваш да прегледаш случаите. Първата ми мисъл беше — казва той и отваря чекмеджето на бюрото си, — защо ти не ми се обади лично?
Предлага ми малка кутийка с бонбони за гърло.
— Опитвала ли си ги?
Вземам един, защото устата ми е пресъхнала.
— Най-хубавото нещо на света, ако трябва да даваш показания или да изнасяш речи. Много са популярни сред певците.
Той също си взема бонбон.
— Колин, не ти се обадих, защото до снощи не знаех, че ще се виждам с теб.
Той се намръщва, сякаш казаното от мен е абсурдно. Столът му изскърцва, когато се обляга назад, без да сваля очи от мен. Бонбонът издува бузата му.
— Дойдох в Савана, защото ходих в женския затвор да говоря с една затворничка на име Катлийн Лоулър — обяснявам неловко. Чудя се откъде да започна.
Той кимва.
— Бъргър ми каза. Спомена, че идваш тук, за да се видиш с една затворничка. И точно затова не разбрах защо не ми се обади лично. Поне да кажеш: „Здрасти, хайде да обядваме заедно.“
— Джейми ти е казала, че идвам — повтарям и се запитвам какво ли още е казала Джейми на Колин, а и на други хора, и каква част от него е скроена така, че да отговаря на целите й. — Съжалявам, че не ти се обадих, за да обядваме заедно. Но наистина смятах, че отивам само до затвора.
— Тя звъня тук доста пъти — казва Колин за Джейми. — Всички от рецепцията я познават, по дяволите.
Бонбонът се премята от едната му буза в другата, сякаш из устата му се движи малко животинче.
— Хубави са, нали? — пита той. — А и облекчават болките в гърлото. Опитвал съм много видове, но тези наистина вършат работа. Не съдържат консерванти, нито ментол. Всеобщата заблуда е, че ментолът лекува гърлото, но всъщност той причинява временна загуба на гласа — добавя Колин и се вторачва в тавана, сякаш е дегустатор, който опитва изискано вино. — Започнах да пея в бръснарски квартет9 — съобщава ми той, като че ли това обяснява всичко.
— Накратко, трябваше да съм в Савана по друга причина и снощи бях уведомена, че имам среща с теб в службата ти. Предполагам, че не си сътрудничил на Джейми по желания от нея начин. Казах й, че си малко упорит, но не и селянин.
— Ами, селянин съм си — ухилва се Колин. — Но май разбирам защо не си ми се обадила лично. И така е по-добре, защото се чувствах малко пренебрегнат. Може и да е тъпо, но е така. Не очаквах някой друг да ми определи среща с теб. Но независимо от личното отношение, мисля, че нещата стоят по друг начин. Джейми Бъргър е актриса и за сценария й подхожда аз да съм предубеден селски съдебен лекар в Савана, който й прави номера, защото държи Лола Дагет да бъде екзекутирана. Нали разбираш — избий ги всичките, и Господ да се разправя с тях. Всички на юг от линията Мейсън-Диксън разсъждават така. Е, поне според някои хора.
— Джейми твърди, че не си отишъл да я поздравиш, когато дошла тук. Бил си я пренебрегнал.
— Да, определено не я поздравих, защото говорех по телефона с една нещастна жена, която не можеше да повярва, че мъжът й се е самоубил — обяснява той и присвива очи, очевидно възмутен. — Че пистолетът му не е гръмнал случайно, когато е излязъл да пие бира. Това, че я прегърнал, бил в необичайно добро настроение и й казал, че я обича, преди да излезе, не означавало, че възнамерява да се самоубие. Съжалявах страшно много, че докладът ми от аутопсията и смъртният акт ще попречат на жената да получи застраховката му. Тъкмо обяснявах всички тези гадости на горката жена, когато Бъргър се появи тук, издокарана като за Уолстрийт. Застана на прага ми, докато жената плачеше безутешно по телефона. Разбира се, че няма да затворя, за да предложа кафе на някаква нахална нюйоркска адвокатка.