Микровълновата печка е само една, а ние сме шейсет. И всички правим едни и същи тъпотии в „Пробната кухня на мама“. Другите затворнички разчитат на мен и кулинарните ми умения. Или поне разчитаха. Може би вече няма да е така, дори ако сладкишите са моя идея. Лакомствата винаги са били моя работа. Кой друг би се сетил за тях, когато няма никакви продукти освен боклуци и още боклуци?
Боклуци, които купуваме от магазина. Боклуци, които получаваме в трапезарията. Пръчици от сирене и говеждо, тортили и маслени бисквити. И аз научих останалите да правят от тях печени хапки. Бисквитена торта с ванилия и ягодов сироп. Да, всички го правят, когато дойде време за лакомства, защото аз го направих първа.
Не ми пука кой какво е предал. Рецептите са мои! Кой кого научи на изкуството да изстъргваш ванилов крем от бисквитите и да го забъркваш с ягодов сироп? Кой им показа изкуството да размекваш натрошени бисквити във вода и да ги вариш в микровълновата?
Аз съм затворническата Джулия Чайлд12. Аз! Не вие! Правила съм всичко, защото съм живяла тук по-дълго, отколкото някои от вас въобще са живели. А рецептите ми са толкова легендарни, че станаха нещо като цитат или поговорка с отдавна забравен произход. Следователно всеки може да си ги присвои, както разсъждават дребните ви неграмотни мозъчета. „Трудно е да намериш добър човек“ не е идея на Фланъри О’Конър, а заглавие на песен. А „къща, в която царува разкол, не може да се задържи на основите си“ не са думи на Линкълн, а на Христос. Никой не помни откъде е дошло нещо и си го взема. Краде.
Направих онова, което ми казаха: публикувах рецептите — моите рецепти — и не похвалих никого, включително и себе си. Това е шибаната ирония. Аз съм ощетената. Всички вие, нацупени, заядливи боклуци, ядете бълвочите си в ледено мълчание, когато съм наблизо, сякаш съм ви обидила. На масата ви няма място за мен.
Не мислете; че не знам източника. Леминги, поведени към морето.
Лампите угасват в пет. И отново настъпва мрак.
Заради очите и ушите отвъд отворената врата на килията, не казвам нищо за това, което прочетох. Не отбелязвам, че липсва поне една тетрадка, вероятно дневник, може би дори повече от една, в която Катлийн е писала след трети юни, а най-важното — след преместването си в „Браво“. Не вярвам, че просто е спряла да пише, особено след като са я преместили в изолация.
Предполагам, че през последните две седмици е писала повече от преди, тъй като не е имала друго занимание двайсет и три часа в денонощието, освен да седи в миниатюрната си килия без гледка и с ужасен телевизионен образ, откъсната от останалите затворнички и от работата си в библиотеката, изгубила достъп до списанието и имейла си. Какво ли може да е писала, че някой да не иска ние да го прочетем? Но не питам. И не споменавам какво впечатление ми направи метафората за лемингите, поведени към морето.
Дали лемингите са останалите затворнички, и ако е така, кой ги е повел? Припомням си как Лола Дагет показа среден пръст на Тара Грим преди няколко минути. Може Лола да е подбудила затворничките да ритат по вратите. Изпълнена с враждебност и желание да се перчи, лишена от самоконтрол и с нисък коефициент на интелигентност, тя бе човек, от когото Катлийн се страхуваше. Но не Лола Дагет е причината за смъртта на Катлийн. Не Лола е причината затворничките в отделенията с по-лека охрана да започнат да отбягват Катлийн в трапезарията. Откъде затворничките в другите отделения биха могли да знаят какво мисли и казва Лола Дагет? Или че има проблем с някого? Тя е изолирана и заключена в килията си горе, както Катлийн е била в тази.
Подозирам, че Катлийн е имала предвид някой друг. Спомням си обяснението на Тара Грим за преместването й в изолация. Разчуло се, че Катлийн е изнасилила дете, и затова можела да пострада. Как се е разчуло? Кой е пуснал слуха? Информация, за която директорката може да обвини другите. Нещо по телевизията, което видяла друга затворничка. Не й повярвах, когато ми даде това обяснение вчера в кабинета си, не вярвам и сега.
Подозирам кой е провокирал затворничките да побеснеят за нещо толкова незначително като похвала в списание. В „Намеци“ не е било публикуват но нищо, което да не е било одобрено от Тара Грим. Тя е имала последната дума за рецептите без име, а затворничките се почувствали обидени и Катлийн била преместена. Може би в раздразненото си и параноично състояние тя е решила, че Лола Дагет стри зад загубата й на свобода, която сигурно й се е струвала като наказание. Или пък някой е внушил това на Катлийн. Някой надзирател, например Мейкън, може да я е уведомил и подвел да смята, че Лола отправя заплахи. А Лола може наистина да, е отправяла заплахи. Но това няма значение. Не тя е убила Катлийн Лоулър.
12
Прочута американска готвачка, авторка на готварски книги и водеща на кулинарно предаване (1912-2004). — Б. пр.