— Понякога се чудя защо — замисли се той. Стори му се, че съпругата му не е напълно убедена.
— От чисто състрадание — поясни Лора. — Никоя друга жена не би могла да живее с теб.
— Оценявам го…
— Но състраданието ми не е към теб. То е към другите от моя пол — обясни тя. — Не казвам, че друга жена не би тръгнала с теб. Спасявам я от теб.
Мичъл се разсмя, пусна ръката й и я прегърна.
— Трябваше да работиш за нас.
— Аз вече го правя, скъпи — каза Лора. После го целуна по бузата. — Само че не ми плащат.
6
ПЕТЪК
Ден шести
Офисът на директора на ЦРУ
— Ти ли звъня? — Джонатан стоеше на прага.
Сутрешното слънце проникваше през щорите. Кук седеше на кожения диван срещу вратата и Джон веднага разбра, че тя не си е доспала през нощта. Видя, че присвива очи с усилие, за да го фокусира, а знаеше, че става доста груба, когато е изморена. Подозираше, че се поддържа с кафе или с нещо по-силно, но не му беше работа да казва каквото и да е.
Директорката на ЦРУ погледна анализатора и разбра, че в умората си е забравила да предупреди секретарките си за идването на Джон. Как се бе промъкнал покрай тях, бе нещо, което трябваше да изкопчи от него, но по-късно, когато имаше търпение за това. Осъзна също, че той не почука.
Игнорира този факт и му махна с ръка.
— Как е Кира? — попита тя.
— Мисля, че изкара два трудни дни. Ще свикне.
Кук кимна.
— Тя оцеля в Каракас, ще оцелее и с теб.
— Да се надяваме — отвърна иронично той. — Макар че аз съм най-малкият й проблем. И за теб, предполагам.
Подценяваш се, помисли си Кук, но не беше моментът за подобен спор. Тя вдигна доклада от Червената клетка, който Джонатан й предаде преди няколко дни.
— Четох това. В пролива: Как НОА може да нахлуе в Тайван — тя прочете заглавната страница. — Това е ужасно. Как си могъл да го озаглавиш така?
— Предполагам, че не го четеш заради литературните му достойнства — отговори Джонатан, избягвайки въпроса.
— Не — отстъпи Кук. После осъзна, че Джон все още е прав. — Седни, моля те. — Той се подчини. Облекчена, Кук вдигна доклада от Червената клетка над ниската масичка пред дивана и го пусна върху нея. — Мислиш ли, че китайците ще го направят?
Джонатан вдигна рамене.
— Сигурен съм, че от APLAA ще ти кажат, че не е разумно да се залага на инвазията.
— Чувала съм тяхната позиция. Те извъртат всичко толкова много, че не мога да разбера какво мислят наистина. Ето защо питам теб.
— Може би не инвазия — продължи Джонатан. — Но ако НОА са взривили електроцентралата „Ташан“, тогава да, мисля, че ще се раздвижат.
Кинмен, Тайван
2.5 километра от китайския бряг
Нахлуването на Народната освободителна армия в Джинмен Дао, известен на Запада като архипелага Кинмен, започна в 02:00 часа местно време с приглушен тропот на ботуши по мокрия пясък.
НОА стоварваше десант от командоси на брега край Кунингтоу за втори път, както направиха бащите им някога на 25 октомври 1949 година. Битката се водеше над петдесет и шест часа по северния бряг на Кинмен. НОА стовариха няколко батальона по плажовете и бяха ударени от незабавните контраатаки на „Кинменските мечки“, въоръжени с американски танкове М5А167, срещу които комунистите не можеха да противодействат. Петнайсет хиляди души загинаха за по-малко от три дни. Победата превърна самия Кинмен в свещена земя в съзнанието на тайванците.
Тайванските въоръжени сили, разположени на Кинмен, имаха достатъчно огнева мощ да атакуват китайските пристанища на материка Ксиамен и Фуджоу — артилерийският обсег е мярка, която действа и в двете посоки, — така че НОА не можеше да ги игнорира. Когато инвазията в Тайван най-накрая започна, се смяташе, че отбраната на Кинмен ще бъде преодоляна бързо от многочислената армия на китайците. Те се сражаваха, за да превърнат Юшмен в една кървава победа за НОА и може би да спечелят достатъчен плацдарм, за да накарат Пекин да се замисли за по-мащабни действия.
Защитата щеше да започне по плажовете, после щеше да се отдръпне в градовете, смущаващ брой от които бяха с каменни сгради, способни да издържат на тежък огън. После тайванските войски щяха да се оттеглят в комплексите от тунели и бункери в планините Тай-Ву и Лонпун, Янгчай, Тингпао и Лан Лейк. НОА трябваше да пролива кръв в продължение на седмици, атакувайки тесните тунели, запълвайки ги със своите трупове.
Когато инвазията на самия Тайван бъдеше отблъсната — американците със сигурност щяха да дойдат, пристигнеха подкрепления или се подпишеше мирен договор, НОА щеше да се оттегли. А оцелелите защитници от обсадата на Кинмен щяха да излязат от подземията и да поемат отново постовете си. Това бе стратегия, която разчиташе на много предположения. И не на последно място, че тайванските политически лидери щяха да бъдат толкова силни, колкото войниците, разположени на Кинмен. Тази нощ няколко от тези предположения се оказаха погрешни.