— Идват — обади се Форд. — Имелманово завъртане76.
Китайските изтребители приближиха, двата флангови се разделиха в противоположни посоки, за да се съберат отново отзад. Водачът се издигна право нагоре в кръгово завъртане надолу с носа и на триста метра над ЕР-3. Тогава пилотът завъртя СУ-27 по корем, снижи носа, за да намали височината, и увеличи скоростта, за да навакса десетте километра, които бе изгубил за десетте секунди на маневрата. Спътниците му заеха позиции от двете страни на ЕР-3, полагайки усилия да поддържат същата скорост. Изтребителите не бяха конструирани за оптимална стабилност при такива ниски скорости в разредения въздух и китайските пилоти трябваше да управляват умело самолетите си, за да успеят да задържат позициите си. Водачът забави самолета си и почти спря на по-малко от сто и петдесет метра от американския самолет.
— Водещият призрак е на наше шест часа — обяви Росели. Не трябваше да казва на Форд за другите два на позиции на три и на девет часа. Тя гледаше през прозореца.
— Не се научиха, а? — отговори Форд. — Нали знаеш, че вече не сме 2001 година? Докосване на крилата и трябва да си кажем молитвата. А те си нямат молитва.
— Може би катапултите им са станали по-добри — предположи Росели. — Или искат да прекараме няколко седмици на остров Хайнан.
Росели наблюдаваше как изтребителят на девет часа задържа позицията си до лявото крило. Беше твърде близо, за да се чувства комфортно. Това е смисълът, помисли си той. Игра на котка и мишка, а ние сме един тлъст стар плъх.
Форд наблюдаваше партньора си, но не каза нищо. Лицето й си остана невъзмутимо. Нямаше смисъл да се плаши, докато не се появеше нещо, от което да се стресне…
Водещият пилот й даде причина за това минута по-късно. Американските летци не бяха променили курса или височината, нито пък му дадоха някакъв знак, че са забелязали присъствието му. Самонадеяността на американците го ядоса. Тези разузнавателни полети представляваха открита арогантност, явен шпионаж пред очите на цялата му страна. Игнорирането на пилотите, изпратени срещу тях, показваше незачитане, прерастващо в неуважение. На водача от китайските ВВС му се искаше да има по-свободни заповеди от онези, които получи, но те все пак бяха достатъчни. Той настрои радара си на контрол на огъня.
Приемникът за заплаха на ЕР-3 почти изкрещя на пилотите.
— Призрак на шест часа току-що ни освети! — изкрещя Форд. — Прихвана ни!
Росели натисна здраво лоста напред и ЕР-3 се спусна в дълбоко гмуркане, достатъчно стръмно, за да вдигне пилотите от седалките им, докато коланите не ги върнат назад. Зави рязко наляво, завъртайки ЕР-3 като свредел в спускането си. Форд активира електронните контрамерки, а китайските пилоти внезапно се изправиха пред радарни смущения и въздухът се изпълни с метални частици. Гмуркането заключи ракетния механизъм на водача, но той и не възнамеряваше да го използва. Заповяда на партньорите си да поддържат височината, а той остана зад самолета, докато машината падаше шест километра във въздуха, изравнявайки едва на триста метра над вълните. Следва американския флотски самолет, докато той пое по курс нула-едно-пет, а четирите му мотора го тласкаха възможно най-бързо. Убеден, че те се прибират у дома, водачът дръпна лоста си назад, за да направи същото.
Росели наблюдаваше как СУ-27 изчезва на монитора. Сведе поглед към ръцете си и не видя треперенето, което съзнанието му подсказваше, че трябва да има, но все пак остави компютъра да поеме задължението за завръщането им до Кадена77.
— Той изостава — каза той облекчен. Дали гласът ми трепери?
Форд си отдъхна, пусна лоста си и погледна назад към кабината. Там се чуваха молитви и псувни, някои по-силни от другите. Тя вдигна палец над рамото си, да посочи към радиотехниците, които полагаха огромни усилия да се успокоят.
— Надявам се да са засекли нещо, което да си струва.
ЦРУ Червена клетка
— За малко не свалиха ЕР-3? — Кира остави телеграмата зад кафявия плик със сателитни изображения и започна да подрежда данните, разделяйки вниманието си между снимките и гласа на Джонатан. Първият образ беше въздушна снимка на танкове от НОА, движещи се във формация по някаква китайска магистрала. Тя се беше качвала на танкове „М-1 Абрамс“78, бежови шейсеттонни метални чудовища, чийто десетметров корпус бе покрит с броня, подсилена с обеднен уран, и за въображението й не беше трудно да запълни празнините за формацията от дузини чудовища, пълзящи по асфалта.