Точният момент, когато уредите за приземяване удрят палубата, винаги бе изненада. Самолетът се спускаше на косъм с почти триста километра в час. От колелата изскочи бял дим, когато гумата се стопи от триенето, и за момент самолетът се плъзгаше върху течност, създадена от собствените му колела. Нагин натисна лоста на дросела плътно напред и чу единствения двигател на F-35 да пищи, докато развиваше пълна мощност.
Инерцията запрати Нагин в колана му и той разбра, че опашната кука е закачила стоманено въже номер три, което поемаше най-много напрежение. Гумите престанаха да се топят и хванаха тягата на сухата палуба. Нагин дръпна лоста назад, двигателят заглъхна и скоростта му падна до нула.
Не беше моментът да се отпуска. Палубата на самолетоносача беше оживено и претъпкано място и нямаше да позволи на новия стелт изтребител да се строполи във водата. Раменете го боляха — там, където коланът бе притиснал мускула, и той се учуди дали не ги е охлузил отново.
Главният палубен хангар, кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“
Палубният хангар на Линкълн вонеше на реактивно гориво. Всички на борда рано или късно се озоваваха в хангара и миризмата на рафиниран въглеводород полепваше по дрехите им, а те пренасяха аромата до своите колеги, както мисионерите разнасят Евангелието. Контраадмирал Алтън Полард бе преживял четвърт век по самолетоносачите, което бе достатъчно дълго, за да може съзнанието му да се научи да игнорира миризмата по същия начин, по който игнорираше усещането за дрехи по кожата му. Трябваше да се замисли за мириса, да го забележи, а беше по-умно да не му обръща внимание…
Хангарът бе дълъг почти двеста метра и широк към трийсет, но все пак изглеждаше претъпкан, когато вътре паркираха повече от няколко самолета. Новите F-35 бяха свалили покривите си и неколцина моряци, свободни от дежурство, бяха слезли да видят самолетите „Лайтнинг II“ бе определено американски, приличаше на изтребител, или поне така му се искаше, но не беше страховит. Какво е по-плашещо, размишляваха пилотите от Пентагона. Самолетът, който виждат, да ги приближава в битка или онзи, който изобщо не виждат?
Но нещо гризеше съзнанието на Полард, подсказвайки му, че е изгубено едно психологическо оръжие. Може би най-после бе остарял достатъчно и не можеше да прегърне промяната с ентусиазъм. Той поклати глава и приближи до главния пилот, който преподаваше за новия самолет на моряци новобранци, достатъчно млади, за да му бъдат деца.
— Адмирале. — Нагин застана мирно и посочи към F-35. — Заместникът на Хорнет — обясни той. — Какво мислите?
Главният пилот на борда все още бе облечен в летателния си костюм и държеше шлема си под мишница като футболна топка. Като командир на въздушна група (КВГ)96 Нагин имаше точно един началник на борда. Полард беше единственият с по-висок чин от него. Адмиралът си мислеше, че КВГ има най-добрата работа във флота, беше изпълнявал тази длъжност и тя често му липсваше. Нагин имаше привилегията на високия чин и все пак можеше да лети всеки ден с изтребителя си. Да бъдеш командващ офицер на бойна група, си имаше своите предимства, но те изобщо не можеха да се сравнят с часовете, прекарани в пилотската кабина.
— Ти ми кажи — отвърна Полард. — Ти си летял с тях. Аз не съм. — Той докосна крилото на самолета, всъщност това му бе първият път, когато докосваше „Лайтнинг II“. Можеше да изкара за забавление някой от новите изтребители, но тялото на Полард вече не понасяше твърдото приземяване на самолетоносача както преди. Гърбът му понасяше летенето все по-малко с всяка изминала година и хич не му се мислеше как би подействало едно катапултиране на гръбначния му стълб. Веднъж му се наложи да го направи. Остана благодарен завинаги на компанията „Мартин-Бейкър“ за конструирането на катапулт, който работеше винаги, но беше напълно сигурен, че натискът върху гръбначния му стълб го е скъсил поне със сантиметър. Все пак плати малка цена, за да се прибере у дома при жена си.
Нагин се намръщи.
— Двойно по-голям обхват, с вътрешно гориво, както при 18С, но има само един двигател, което ме тревожи. Не обичам да имам само една възможност при провал… И няма индикатор на предното стъкло. Цялата летателна информация се проектира във вътрешната част на шлема. — Той вдигна шлема си и го показа на адмирала. Полард го взе и го огледа отвътре.
— Не ти ли прилошава от това? — попита контраадмиралът.
— В началото е малко неестествено, но като свикнеш, работи добре.
Полард му върна шлема.
— А максималният товар?
96
Въздушната група се състои от няколко ескадрили, във ВМС на САЩ — най-малко от две. — Б. пр.