— Допускам, че все още се опитват да разбият цялата мрежа — предположи Берън. — Не знаем колко време е бил под наблюдение. Доколкото ни е известно, наблюдението може да е продължило цяла година.
— Не бива да го оставим на сухо, шефе — помоли го Мичъл и повиши тон. — Двайсет и пет години трябва да означават нещо. Настоявам да го измъкнем. — Собствената му емоционалност го изненада. Не беше млад и мислеше, че отдавна е усвоил изкуството да сдържа чувствата си и да не ги смесва с професионалната си преценка. Това бе опасна слабост и той се разстрои да я открие у себе си.
— Означават много. Няма да го оставим на сухо — увери го Берън.
— Искам да ръководя изтеглянето му.
— Никакви обещания — заяви Берън. — Не играем тази игра глупаво. Когато се съмняваш, измъквай се. Оживей, за да се бориш някой друг ден.
Мичъл се намръщи. Тази мантра звучеше умно първия път, когато я чу. Сега му се стори като мото на страхливец.
— Не трябва да влиза в затвора — заяви той, но не почувства убедителност в думите си.
От другата страна на света Берън кимна. Мичъл не беше глупав. Винаги действаше като професионалист.
— Ще направим всичко възможно Пайъниър да остане на свобода. Не ми пука какво казват другите, ние сме му длъжници. Ще говоря с Кук.
Кораб на Република Китай (КРК) „Ма Конг“ (DDG-1805)105
Военноморска база Цо Инг
Цоинг, град Каошиунг, Тайван
Капитан Ву Тай-ченг погледна надолу към носа на „Ма Конг“. Вдъхна, напълвайки дробовете си със студен свеж въздух, и се наслади от прилива на гордост, който изпълни гърдите му. Корабът беше залят от светлините на дока, а здравите метални структури на корабния радар го превръщаха в страховит образ, осветен на фона на черното небе. Гордостта му бе напълно оправдана. Това наистина беше нещо респектиращо… Той го знаеше и китайците го знаеха. В цял свят имаше само четири миноносеца клас Кид106, всичките бяха собственост на Тайван, а той командваше един от тях. Американците ги бяха построили за шаха на Иран, но онзи корумпиран стар тиранин изгуби трона си под натиска на моллите, преди да получи доставката. Така че строителите им трябваше да ги пуснат в употреба, наричайки ги на шега клас Аятолах. Корабът на Ву някога се е наричал USS Chandler, преди тайванското правителство да купи него и другите три.
Ма Конг не бяха толкова добри, колкото миноносците от клас Арли Бърк107, които американците не искаха да им продадат от страх да не ядосат китайците, но все пак този си беше смъртоносен кораб. Двигателите му бяха достатъчно тихи, за да преследва подводници, носеше ракети Харпун108, които можеха да разцепят вражески кораб на повърхността на две, а всеки самолет в обсега на ракетите му РИМ-66109 и оръдията Фаланкс110 можеше да оживее само поради благосклонността на капитан Ву. Взети заедно, четирите кораба даваха на неговата страна значителна зашита срещу ВВС и ВМС на НОА. Ву се дразнеше, че американците отказват да продадат на страната му най-добрите си оръжия, но беше сигурен, че Ма Конг все още кара китайците да се замислят, преди да предприемат нещо.
Ву се втренчи отвъд периметъра на дока към светлините на града и в него се надигна напълно различна емоция. Глупаци, помисли си той. НОА превзеха Кинмен за един ден, а тъпите идиоти, които управляваха страната му, трепереха в комфортните си кабинети, чудейки се какво да правят. „Президентът“ Лианг — човекът, който според Ву не заслужаваше тази титла, — беше глупак. Арогантността му струваше скъпо на народа му, а сега страхът му от китайците само повдигаше цената, която трябваше да платят, за да освободят съотечествениците си.
Докът до корабното пристанище беше оживен, тъй като работниците товареха муниции, гориво и други припаси на борда, но процесът вървеше прекалено бавно. Мина твърде много време, преди дори тези заповеди да дойдат от Генералния щаб на флота. Според него Ма Конг вече трябваше да е в Пролива, порейки водата с 30 възела111 към онзи страховит остров заедно с другите три кораба и със самолети над тях, за да унищожат всички китайски войници, които успееха да хванат на открито. Той бе заповядал на главния си механик да запали четирите турбини от Дженерал Електрик на кораба в очакване точно на тази заповед, която все още не беше дошла. Другите капитани в пристанището действаха по-предпазливо, но Ву не беше такъв. Беше сигурен, че заповедта ще дойде. Трябваше… Нямаше извинение за това да оставят китайците да превземат Кинмен без бой.
106
Миноносците (разрушители) с насочващи се ракети са серия от четири бойни кораба. Първоначално са били поръчани от шаха на Иран за служба в Персийския залив с фокус върху ПВО. Но шахът на Иран е свален, преди да приеме корабите, и САЩ ги интегрират в своя флот. По-късно са свалени от въоръжение в американския флот и са продадени на Тайван. — Б. пр.
110
Противокорабна защитна ракетна система. Състои се от радарно насочвано 20 мм оръдие Гатлинг, монтирано върху въртяща се основа. — Б. пр.