9
ПОНЕДЕЛНИК
Ден девети
Белият дом
Труман наричаше Овалния кабинет „Перлата в короната на Американската затворническа система“, но за разлика от повечето федерални затворници, на всеки президент на Съединените щати му е позволено да украси килията си според личния си вкус със значителни разходи за данъкоплатците. В това отношение Хари Стюарт беше по-пестелив от предшествениците си. Сега кабинетът задоволяваше колониалния вкус, произтичащ от наследството му като осми президент от Вирджиния, но няколко вещи бяха постоянни и се предаваха от администрация на администрация.
Бюрото Резолют стоеше на обичайното си място, в южния край на стаята, до националния флаг със златни завеси отзад, рамкиращи прозореца към Южната ливада. Стюарт прерови Смитсониън112 за портрети на Линкълн и Вашингтон и за един бюст на Чърчил. Всяко произведение на изкуството в кабинета би донесло стотици хиляди, а може би и милиони, ако се продадеше на свободния пазар. Мебелите можеха да платят BMW-то на Кук, което тя почти никога не караше. Сама по себе си стаята представляваше прекрасен музей на американската история.
Директорката на ЦРУ би искала да разполага с повече време да огледа експонатите, но главнокомандващият й даде по-малко от пет минути, преди да нареди на щаба си да се обадят на президента на Китайската народна република.
— Тази атака не е в интерес на вашия народ, господин президент — Стюарт не се поддаваше на гневни изблици но не обичаше изненадите. Никой президент не ги обичаше. Всички, които сядаха в Овалния кабинет, се молеха за един подреден свят, дори онези, които не бяха религиозни, въпреки публичния им имидж, но молитвите им се сбъдваха рядко. Изненадата бе една от малкото непроменливи величини в работата, ала атаката на НОА срещу Кинмен преди по-малко от ден постави нови стандарти. Точно това парче земя в Южнокитайско море беше толкова незабележимо, че не можеше да се открие на повечето карти, но сега то привличаше пълното внимание на главнокомандващия на Съединените щати.
— Господин президент, нима политиката на Съединените щати не признава Тайван и всичките му територии за част от Китай? — чу се мазният глас на Тян по говорителя. Кук знаеше, че Тян Кай цял живот е бил правителствен функционер, но сега дебатираше като опитен адвокат. Със сигурност беше достатъчно умен да не задава въпроси, чиито отговори все още не знаеше.
— Нашата политика е да се противопоставяме срещу всяка едностранна промяна във взаимоотношенията между Китай и Тайван. — Стюарт зае защитна позиция. — Вашата атака срещу Кинмен е точно такава промяна. Вашата атака срещу Ма Конг е точно такава промяна…
— А с какви доказателства разполагате, че именно ние сме потопили Ма Конг? — прекъсна го Тян.
Стюарт спря внезапно, изненадан, че Тян задава подобен въпрос при тези обстоятелства. Погледна към Кук, която поклати глава. Жестът й изразяваше молба — тя не можеше да дава заповеди на президента — да не разкрие той класифицирана информация пред китайския си колега.
— Да не би да се опитвате да ми кажете, че не сте го потопили? — попита Стюарт.
Добре, помисли си Кук. Избегна въпроса с въпрос.
— Аз се съмнявам в способността на сепаратистите да поддържат военното оборудване, което вие им продавате — заяви Тян. Никакъв конкретен отговор.
— Да, господин президент, ние строим тези миноносци клас Кид и ще ви уверя, че те не могат просто така да експлодират на котва в дока, независимо дали са поддържани добре, или не. — Той беше сигурен, че корабостроителницата Ингалс в Паскагула, Мисисипи, върши добра работа.
Тян не отговори и Стюарт остави това мълчание да увисне напрегнато във въздуха поне минута, преди да продължи.
— Вашето правителство взе определени решения без никакви предварителни консултации, без никакви двустранни или многостранни преговори и без никакво усилие да решите спора си чрез Съвета за сигурност на ООН. Ние възразяваме срещу това. — Трудно му беше да отвърне на удара на китайския президент и да поеме отново инициативата.
— Господин президент, ООН няма никаква роля тук — отговори Тян с грубо париране. — Ние потушаваме един потенциален бунт, както направи вашият президент Линкълн, когато южните ви щати опитаха да се отцепят. Моля ви да уважавате суверенното ни право да поддържаме „вътрешното спокойствие“, както вие го наричате, на нашия съюз. — Английският на Тян беше перфектен, макар и с лек акцент, граматиката и речникът му — точни, и Кук се изнерви да чуе отсенките на британски акцент от устата на олигарх, роден в Пекин.
112
The Smithsonian Institution — образователен и изследователски институт и свързан с него музеен комплекс, управляван и финансиран от правителството на САЩ и от дарители. — Б. пр.