— Да, добре, не трябва да се стига по-далеч — заяви Стюарт. — Ще се погрижим да не стане…
— Това няма ли да остане на дневен ред? — попита Шоууолтър.
— Може и да не успея да прогоня НОА от Кинмен, но той ще е последният остров, който ще им дам без бой — осведоми го Стюарт. После се обърна отново към Кук. — Е, какъв е следващият ход на Тян. И не ми казвай, че не знаеш.
Тя бръкна в чантата си и извади три страници, защипани с кламер в ъгъла.
— Един от нашите анализатори в Червената клетка направи този проект преди няколко години. Представлява примерен план за това как НОА могат да превземат Тайван с ограничени ресурси. Повечето анализатори смятат, че Китай ще предпочете инвазията да протече бързо, за да ограничи нашите възможности за реакция или за някакъв вид дипломатическа намеса. Това — каза тя, подавайки документа от Червената клетка на президента и второ копие на Шоууолтър, — предлага стратегия, при която те удрят бързо, спират бързо и уж дават време на Лианг да размисли. Но те всъщност дават време на НОА да се прегрупира и да се подготви за следващия етап, обърквайки дипломатите за реалните намерения на Китай.
Стюарт изскърца със зъби.
— Това ми звучи познато.
— Да, така е — съгласи се Кук. — А ако в някой момент Тайван се предаде, още по-добре. Първият етап включва нападение на Кинмен. Вторият етап е натиск към Пенгу. — Директорката на ЦРУ взе маркера на Шоууолтър и нарисува още ивици суша в Пролива, на половината път до Тайван. — Пескадорските острови114 са естествена отправна точка за мащабна инвазия на главния остров. Шейсет и четири острова, но най-големият, Пенгу, има летище и пристанище, което би позволило на НОА да презарежда най-големите си транспортни кораби и самолети, а това се намира на по-малко от 80 километра от Тайван.
— Защо да не засилим натиска, като превземем островите Мацзу или някои от другите по-малки островчета близо до материка? — попита Стюарт. — По-лесно е и ще минем с по-малко жертви.
— Те не са на директния път за инвазия като Кинмен. И ако НОА овладее Тайван, Тян така или иначе ще ги превземе — отговори Шоууолтър.
А твоите хора не мислят, че Лианг ще отстъпи, така ли? — Стюарт се обърна към Кук.
— Никой не храни оптимизъм — отговори директорът на ЦРУ. — Той е твърде корумпиран, за да се тревожи за войниците на Кинмен, и не е стратегически гений. Ако партията му изгуби изборите, той губи цялата си защита от преследване по обвинения в корупция. Нуждае се от приятели на власт и беше достатъчно отчаян, за да подпали това буре с барут още в началото. Искаше тайванското общество да се съсредоточи върху външната заплаха. Сега наистина вниманието им е приковано там, но ако Лианг прояви слабост и отстъпи, той губи всичко. А Тян е прав. Лианг почти със сигурност залага на вас да спрете НОА и да му върнете Кинмен.
— И къде се вписва Ма Конг във всичко това? — попита Стюарт, размахвайки документа във въздуха.
— Червената клетка има теория, но не съм готова да я обясня в детайли… — започна Кук.
— Тогава ми дай кратката версия — нареди Стюарт.
— Да, сър — кимна Кук. Мразеше да споделя недоказани теории, но заповедта си е заповед. — Беше изпитание на оръжие.
Стюарт погледна с изненада към директорката на ЦРУ.
— Какво оръжие?
— Не знаем точно, но е нещо, проектирано да потапя самолетоносач. — Тя говори по-малко от минута за проекта Боздугана на убиеца. — Основното е, че ако този Боздуган на убиеца, каквото и да представлява, може да потопи миноносец клас Кид, сигурно ще може да потопи и самолетоносач.
Стюарт завъртя очи, хвърли документа на масата и се отпусна назад в стола си.
— Значи китайците си мислят, че могат да унищожават самолетоносачи. Не е чудно, че Тян ми го вре постоянно в лицето.
— Ние не… — започна Кук.
— „Ние не знаем“, да, да — прекъсна я Стюарт. Пое си дълбоко дъх от яд. — Ланс, може ли Тайван да защити Пескадорските острови без наша помощ? — попита Стюарт.
— Не — отговори Шоууолтър. Отговорът му беше бърз и окончателен. Кук сбърчи вежди. — Но ако искаш, можем да начертаем една твърда граница там. Между Пенгу и материка има осемдесет километра води от Южнокитайско море. С тайванска подкрепа можем да направим така, че да им се сторят осемдесет хиляди. Линкълн и Вашингтон са на път. Линкълн плава на юг, на три дни от Йокосука115. Вашингтон е на един ден източно от Гуам116. Можем да ги подкрепим с въздушната ескадрила от Кадена, а ако искате да нанесете удари по някои наземни цели, можем да вдигнем Б-2 от Канзас. — Той смяташе информираността си за местоположението на всичките дванайсет американски самолетоносача за основна функция в своята работа.
114
Островите Пенгу (известни също като Пескадорски острови, което от португалски означава „рибари“) са архипелаг край западния бряг на Тайван, в Тайванския пролив, и включват 90 малки острова и островчета, покриващи площ от 141 квадратни километра. — Б. пр.
116
Най-големият от Марианските острови, в западната част на Тихия океан, владение на САЩ. — Б. пр.