— Дяволска работа е да причиниш това на човека… — замисли се Кук. Това не беше критика. — Да го накараш за миг да напусне целия си живот.
— По-добре, отколкото МДС да го застрелят за миг — отговори Берън.
Кук се облегна в стола си.
— Нещо друго?
— Да — отговори Берън. — Червената клетка току-що подаде молба за изпращане на двама анализатори до Китай да разпитат Пайъниър.
Кук кимна.
— Бърк и Страйкър мислят, че имат нещо в развитие по тяхната теория за Боздугана на убиеца.
— При нормални обстоятелства не бих пуснал анализатор от ДР на сто километра от толкова важен агент, но ако са напипали нещо по тази идея за Боздугана на убиеца, може би ще бъда склонен да им дам малко свобода. Но дори ако ги пратим, няма гаранция, че ще можем да ги срещнем с Пайъниър. Изпращането на двойка анализатори може само да подхрани подозренията на наблюдаващото чудовище. Нямам нищо против да изпратя Страйкър, но Бърк ми се струва твърде голям риск.
— Той е работил като полеви агент, така че има оперативен опит — отговори Кук. — Огнестрелни оръжия, ръкопашен бой, обичайните неща, през които прекарваме анализаторите, преди да ги изпратим на терен. Например в Ирак. Ще ти донеса досието му.
— Ръкопашният бой не е същото като обучението да действаш във враждебна контраразузнавателна среда.
Кук кимна.
— Вярно, но бизнесът ни е рискован — заяви тя, приключвайки спора. — Зелена светлина за временното назначение на Червената клетка в Пекин.
— Няма да кажат и две думи на Пайъниър, без мой човек да присъства в стаята — заинати се Берън.
— Съгласна съм — увери го тя. — Но искам Мичъл да им окаже пълно съдействие. Да не се прави на важен като повечето шефове на бюра.
— На Мичъл това много ще му хареса — осведоми я Берън.
— Най-добре да се учи — заяви Кук. — Ако китайците са тръгнали към Пескадорските острови, искам този път Стюарт да бъде предупреден навреме. Ако дипломатите се провалят, в следващия етап НОА няма да разкарват танкове. Ще пуснат самолети, а те се движат малко по-бързо.
Информационен оперативен център на ЦРУ
Сграда западно от Маклийн, Вирджиния
Информационният оперативен център (ИОЦ) беше един от петте отдела на ЦРУ, създаден за борба с проблеми, които не се простираха само в националните граници. Трафик на дрога, тероризъм, разпространение на ядрено оръжие и контраразузнаване — всички си имаха свои екипи, но ИОЦ ги беше изпреварил с малко повече от десетилетие. Престъпниците, занимаващи се с други дейности, не бяха слепи за технологичния напредък и интернет бе започнал да им помага да правят пари. ИОЦ ги преследваше до един, подхранван с бюджет, който лесно можеше да ги вкара във Форчън 1000117.
Кира се изненада да види, че Джонатан знае пътя през помещенията на Групата за анализ. Това беше ферма с кабинки, каквато тя очакваше да види в Червената клетка но самият брой на работните места беше огромен. Те бяха дузини, може би повече от сто, всичките до една-единствена пътечка, дълга повече от сто метра от единия край до другия. Залата заемаше цялата страна на сградата само на този етаж.
Ферма е твърде малко, реши тя. Прилича по-скоро на плантация от кабинки?
— Преди двайсет години имаше един анализатор, обработващ проблемите с компютърната сигурност — промърмори й тихо Джонатан.
— Сигурно някой е разбрал, че интернет променя света.
— Рядък случай за Агенцията, да изпреварва света в технологическо отношение, вместо да си играе на гоненица — съгласи се той.
Джонатан я дръпна за ръката, въведе я в самостоятелен офис в края на една стена, срещу кошарките на анализаторите, и отвори вратата, без да си направи труда да почука.
— Джонатан! — долетя басов глас отвътре, но Кира не успя да види мъжа в офиса от мястото, на което беше застанала. — Влизай тук и затвори вратата, преди някой да ме види, че ухажвам Червената клетка.
— Извинявам се за това, което ще трябва да изтърпиш — каза тихо Джонатан. Вдигна ръка кавалерски и направи път на Кира.
Младата жена пристъпи в тесния офис, който едва побираше едно бюро, шкаф и окъсан диван за посетители, изглеждащ много по-стар от самата стая. Бюрото бе отрупано с не по-малко от четири монитора, а Кира преброи на пода поне пет вертикални компютъра, което правеше бъркотията от кабели отдолу напълно предвидима. Останалото свободно място на бюрото бе отрупано с хартии и кутии с дивидита с различна класификация, надраскана върху тях с незаличимо синьо мастило. Човекът в стаята беше умерено красив, млад, с руса брада на два дни, но изтърканият му военен пуловер едва ли бе върхът на модата. Той се усмихна невинно, а Кира остана с впечатлението, че не обръща никакво внимание на факта, че в облеклото му липсва всякакъв стил.
117
Списък на американското списание Fortune на най-крупните американски компании, като критерий е единствено техният доход. — Б. пр.