— Кира, запознай се с Гар Уийвър — представи го Джонатан.
— Един от малцината, които все още говорят на Джон. И как мистър Бърк успя да те убеди да се закачиш към неговия екип? — Уийвър говореше с лек южняшки акцент, който се смесваше с обичайната за Нова Англия модулация на гласните. Уийвър или бе израснал на юг и получил образованието си на север, или обратното. Кира реши, че е първото, тъй като южняшкият му акцент беше по-очебиен от бостънската му интонация.
— Не е… — понечи да започне Кира.
— Значи си доброволка! — възкликна Уийвър, разтягайки отговора й логически до погрешната крайност.
Той стана и подаде ръка на жената, която тя пое, преди да седне на дивана. Отблизо видя, че е покрит с космите от стотици посетители. Ужаси се от мисълта, че ще трябва Да атакува блузата си с мъхната четка, когато се прибере У дома, но се опита да не го показва.
— Назначение по заповед — обясни Кира.
Веждите на Уийвър се сбърчиха в подигравателна изненада.
— Седмият етаж отново е въвел наборната служба?
— Не се сърди за този разпит — посъветва я Джонатан. — Гар е един от почетните членове на Червената клетка.
— Изкарах един мандат там преди няколко години, когато наборната служба на Кук ме принуди. Бърк и няколко пияници направиха службата ми поносима — обясни Уийвър. Кира разбра, че последното е лъжа. — Е, какво мога да направя за вас?
— Само една услуга… — Джонатан извади диска. — Това е обикновена софтуерна програма, разработена от китайска аерокосмическа компания, но нямаме продължението й. Искам да я погледнеш.
— Отлично. Обичам да разнищвам чуждестранен софтуер. — Уийвър извади диска от кутията, хващайки го за ръбчетата, и го постави внимателно в дисковото устройство, изскочило от компютъра Макинтош под бюрото му. Натисна един клавиш върху мръсната си клавиатура и устройството се затвори. — Можеш ли да ми кажеш нещо за агента, който е предал това?
— Не — отвърна Джонатан.
— Аха, значи е някой от онези — поклати глава Уийвър.
— Компанията има ли си име?
— Изследователски институт за самолетен дизайн СИАН — осведоми го Кира. — Може да е картотекирана и под името Китайска корпорация за авиационна индустрия.
— Аха, китайците… Те са източникът на всяко компютърно зло на света, или поне така мисли Пентагонът — засмя се Уийвър. Дискът се зареди и върху един от мониторите се появи единична икона. Уийвър отвори прозорец, показващ статистиката за файла. — Не е голям файл, бинарен, под Линукс118, почти сто мегабайта.
— Китайците използват ли Линукс? — попита Джонатан.
— Един вариант, наречен Линукс Червено знаме — обясни Кира.
— Познаваш Линукс? — попита изненадан Уийвър.
— Компютрите са ми хоби — призна тя.
— Жена с качества на компютърен маниак. Джонатан, имаш тайни от мен — засмя се отново Уийвър. После стана сериозен. — Преди около петнайсетина години китайското правителство се притесни, че Макинтош може да са поставили тайни вратички в Уиндоус, което би могло да даде на нас или на НАС прикрит достъп до техните системи. Сорс кодът на Линукс е свободен и китайците решиха, че ще е по-безопасен за техните операционни системи при най-важните им функции. И създадоха свой вариант, наречен Линукс Червено знаме. Логото е маршируващ пингвин, носещ китайския флаг. Не се майтапя.
Кликна два пъти върху иконата. Програмата за виртуализация на Линукс се зареди, последвана от апликацията. Програмата зареди и изпълни монитора на Уийвър с празен прозорец, разделен на квадранти, всичките черни, и малка лента с инструменти от икони отгоре под менюто с йероглифи на мандарин.
— Прилича на напълно стандартна CAD програма, така мисля — отбеляза Уийвър. — Имате ли някакви информационни файлове, които да заредим?
— Не — призна Джонатан. — Или ако имахме, НСС нямаше да ги предаде.
— Това винаги е възможно с онази пасмина — отстъпи Уийвър. — По-късно мога да създам някои тестови обекти, с които да изследвам функциите на програмата. Ала онова, което мога да ви кажа още сега, е, че тези неща — Уийвър посочи към групата знаци в горния ляв квадрант — вероятно са мерни полета… Височина, ширина, мащаб и така нататък. — Той кликна няколко пъти с мишката и изкара куб във всеки квадрант, показващ обекта от различни гледни точки в две измерения. Горният ляв прозорец показваше куба в три измерения. — Да — въздъхна Уийвър. — Определено са мерни единици, всичките метрични. Вероятно сантиметри, метри, каквото и да е… Не съм сигурен какво е това — той посочи към един етикет с неразбираеми йероглифи. — Това мерно поле не се променя, когато променям размерите на обекта. Ще се обадя на APLAA и ще видя дали могат да ми изпратят преводач да прочете етикета. Но ако всичко друго се провали, просто ще направя обратна инженерна разработка на алгоритъма зад това поле.
118
Операционна система, която се разпространява безплатно (за разлика от Windows) — Б. пр.