— Защо? Кафето е безплатно — пошегува се тя.
— Също и турбуленцията.
— Говориш от опит ли? — попита тя.
— Аз не пия — отвърна Джонатан с внезапно студен глас.
Алкохолици в семейството? Не бяха чак толкова близки, за да зададе такъв въпрос, а Кира знаеше кога да прекъсне един разговор.
— Струва ми се, че доста си пътувал по работа — смени темата тя. Не споменаваше Агенцията по име. Дори на Боинг 747-400 бизнес класата бе малко помещение и те нямаха представа кой е чужденец и кой не е. Полевият агент вече разпозна няколко от спътниците им като китайци и чу поне още четири езика, които в момента не можеше да идентифицира. Единият звучеше като японски, макар Кира да признаваше тайно, че не може да различава някои азиатски езици един от друг. Някои от останалите диалекти, по-близо от неговата страна на пътеката, сякаш идваха от Източна Европа. Тя не знаеше за какво си говорят хората около нея, но разговорите бяха доста оживени и тя предположи, че обсъждат инвазията на Кинмен. Всеки пътник на борда летеше към страна в състояние на война и тя не можеше да си представи за какво друго биха разговаряли при тези обстоятелства, макар Джонатан да изглеждаше решен да избягва темата.
— Летял съм много по вътрешни полети. Няколко пъти до Лондон, веднъж до Рим. Обиколих бойните полета в Окинава. И една обиколка на Пясъчника125.
Пясъчникът, помисли си тя. Ирак.
— Участвал ли си в сражения? — Имаше само едно място в списъка му, което пасваше на въпроса.
Джонатан сви рамене.
— Преди войната бях в Кемп Доха126. Садам изстреля няколко ракети Скъд127 по време на подготовката, но никоя от тях не падна наблизо. После бях в Зелената зона128 за една година. На няколко пъти момчетата на Зауахири129 ни обстрелваха с минохвъргачки. Имаше няколко коли бомби. Нищо твърде наблизо. — Той се размърда в седалката си и протегна крака, за да раздвижи ставите си. — Е, ще ми разкажеш ли какво стана във Венецуела?
Тя вдигна глава изненадано и той видя как болката присветва в очите й.
— Кук ли ти каза за това?
— Призна ми чак след като направих няколко предположения защо те е довела в Червената клетка.
Кира се намръщи и огледа смрачаващата се кабина. Повечето спътници спяха или гледаха филми. Тя се пресегна надолу и нави левия ръкав на ризата си. Все още лепеше бинт с марля под рамото си. Дръпна я назад и се обърна, така че главният анализатор да види задната част на ръката й, но тялото блокира погледа на шарещите очи от другата страна на пътеката.
— Това говори ли ти достатъчно?
Джонатан сведе поглед към раната. Момичето имаше страничен разрез по трицепса. Конците все още бяха там. Тя несъмнено бе изгубила малко плът, а белегът щеше да е грозен. Той наведе глава и огледа раната.
— Куршум 7.62 милиметра?
— Добро предположение… — Кира върна бинта на мястото му и дръпна ръкава си надолу.
— Това е обичаен калибър, използван от южноамериканските военни — поясни той. — За малко.
— Да, за малко — въздъхна Кира. — Ти бил ли си някога в Пекин? — попита тя. Моля те, остави ме на мира.
Той замълча, сякаш мислеше дали да удовлетвори неизказаната й молба.
— За жалост, не — призна най-накрая Джонатан. — Би било много полезно, ако някой от нас беше прекарал известно време на терен там. Казвали са ми, че градът е труден за ориентиране.
— Не е проблем — отвърна Кира.
— Оптимистка.
— Ако не можем да си намерим пътя в чужд град без карта, значи работим за погрешната компания — заяви тя.
И се изненада, когато най-накрая видя Джонатан да се усмихва.
Информационен оперативен център на ЦРУ
Уийвър остави кутията с безалкохолно на безопасно разстояние от клавиатурата, тъй като беше поразил не едно електронно устройство с помощта на газираните напитки. И отново насочи вниманието си към монитора. В помещението беше адски тихо, като се изключи бръмченето на вентилаторите от сървъра, монтирани в решетката под бюрото му. Той бе ангажирал помещението само за себе си и предпочиташе нещата да си останат така. Беше му достатъчно трудно да преведе шестнадесетичния код130 на асемблерен език131 и без да бъде разконцентриран от гласовете на другите анализатори, разговарящи в коридора.
126
Основната американска военна база в Кувейт. Играе важна роля в американското военно присъствие в Близкия изток от Войната в Залива през 1991 г. и по време на инвазията в Ирак през 2003 г. — Б. пр.
128
Общоприетото име за Международната зона в Ирак, в центъра на Багдад, местоположение на временната коалиционна власт. Зоната и досега си остава център на международното присъствие в града. — Б. пр.
129
Айман ал Зауахири (род. 1951 г.) — международен терорист, писател, един от лидерите на „Ал Кайда“. — Б. пр.
130
Позиционна бройна система, в която числата се представят с помощта на 16 знака. — Б. пр.
131
Език за програмиране, чрез който машинният език на дадена процесорна архитектура се представя в четивна за хората форма. — Б. пр.