Накрая помоли една анализаторка от APLAA да му помогне да разчете пиктографията в интерфейса на CAD програмата. Анализаторката от APLAA изгуби цял час в търсене на мандаринските пиктографски корени върху етикета, преди да разбере, че е малко вероятно да ги намери в стандартния потребителски речник. Бързо ги откри в един технически речник — hengpoumian. Буквалният превод беше хоризонтално сечение. Това нямаше никакъв смисъл за Уийвър. Да, машинните инженери използваха CAD програми, за да създават технически чертежи с хоризонтални сечения, но къде беше връзката с математическата формула, променяща своя продукт, когато формата на обекта се променяше, но не и размерът му?
Все пак, дори да разполагаше със сорс кода, беше много вероятно пак да не разбере какво трябва да му подскаже математическото изчисление. Едно беше да знаеш, че част от сорс кода е изчислила Е = mc2134. И съвсем друго — че точно тази първоначална формула обяснява защо нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, а този китайски алгоритъм обещаваше да е много по-сложен от простата формула на Айнщайн. Но Уийвър нямаше да се провали. Сега идентифицирането на целта в уравнението беше въпрос на професионална гордост. Обядът със Страйкър щеше да е черешката на тортата. Тя бе една от малцината ДР агентки, които бе срещал напоследък и не беше нито заета, нито пък беше социално безполезен интроверт. Освен това жената знаеше как да пише кодове. Това, както и фактът, че изглеждаше хубавичка, си струваше усилието.
Уийвър се завъртя назад от бюрото и пусна кутията от безалкохолно в кошчето за боклук. Ставаше късно и жалките количества кофеин и кола нямаше да го задържат буден. Беше време за голяма чаша кафе.
10
ВТОРНИК
Ден десети
Пекинско международно летище (РЕК)
Пекин
Летището се намираше в района Чаоянг, на североизток от града, в предградие, което вече не се смяташе за отдалечено. Олимпийските игри през 2008-а спомогнаха за това. Правителството направи огромни разходи да подготви града за посетители през онази година, но не и тук. Най-голямото летище в Пекин не поставяше под въпрос факта, че страната домакин се е превърнала в заслужен член на първия свят. Терминал 2 бе съставен от боядисани трегери и стомана, издигащи се към ниския таван на хангара, добре осветен и очевидно лишен от всякаква връзка с китайската традиция. Размерите бяха внушителни, но не и архитектурата, което разочарова Кира. Израснала в Шарлотсвил, тя оценяваше архитектурните влияния на Мистър Джеферсън. Искаше й се една страна с такова уникално наследство да й направи по-дълбоко първо впечатление, но знаеше, че на нея трудно може да й се угоди. Сградата беше оправдан източник на гордост за една нация, чиито граждани бяха измирали от глад с милиони при диктатурата на Мао, но Кира се надяваше, че те не са разбили своята култура на парчета, опитвайки се да докажат националната си репутация.
Гледките от Пекин, които видя през прозореца на таксито, докато пътуваха по магистралата „Шуду Джичанг“135 на юг към града, не промениха това впечатление. Модерен град — като всеки друг, в който беше ходила, дори по-добър от много от тях, със строителство, което заплашваше да затисне сградите, все още напомнящи за онзи Пекин, който Кира си представяше. Колите под наем не се даваха на чужденци, така че те се задоволиха с едно обикновено такси. Това бе най-произволната налична възможност, а произволното поведение беше най-големият враг на офицера от контраразузнаването, както и втората най-добра защита за Джонатан и Кира. Първата беше да не казват нищо по време на пътуването и да не правят нищо открито незаконно в останалата част от престоя си.
Магистралата свърши в изход към шосе „Санхуан Лу“ край северния район на посолствата, едно от четирите големи шосета, обикалящи центъра на града. Оттам шофьорът ги подкара в обиколка по малки странични улички, а Кира се смая, изгубвайки чувството си за ориентация. Въпреки хвалбата й за самолета, тя прекара доста време от полета, взирайки се в картите и пътеводителите, които отмъкна от библиотеката на ЦРУ.
134
Прочутата формула на Айнщайн, изразяваща неговата теория, че енергията и материята са равни, а скоростта на светлината е константна. — Б. пр.
135
Архитектурата на Джеферсън е американска форма на неокласицизма, въплътен в дома на американския президент и всестранно надарен човек Томас Джеферсън, в основания от него Университет във Вирджиния и в проектите му за домове на негови приятели. — Б. пр.