Тя е надеждна.
Кариерата на Страйкър трябваше да се развие като по учебник: няколко мандата на терен; преместване от по-маловажни и по-опасни постове към трудни страни; ротации в централата от време на време; евентуално серия от постове като шеф на бюро, един или повече в Европа или в Азия; а може би работа в Пекин като истинско назначение, преди да бъде прибрана у дома завинаги… С малко късмет и стимули щеше да влезе в ръководството на НСС или може би да заеме ръководен пост в Дирекцията на националното разузнаване. Достигането на висш пост в Разузнавателните служби би било неизбежно.
На Кук й се стори несправедливо, ако можеше да се употреби толкова учтива дума, че кариерата на Страйкър се провали едва шест месеца след завършването й във Фермата.
— Четеш плана за изтегляне на Мичъл ли? — Берън стоеше на прага пред офиса на Кук.
— Не, разглеждам служебното досие на Страйкър — коригира го Кук.
— Мислиш да я дадеш на Мичъл?
— Обмислям го — отговори Кук.
— Така ще трябва да вкараме в страната един агент по-малко — призна Берън. — А Рийд ще получи удар. Всички печелят.
— За мен е добре — съгласи се Кук. — Стюарт остави нещата в наши ръце, но предупреди, че няма да се провеждат никакви операции за спасяване на нашите хора, ако някой бъде окошарен.
— Така или иначе нямаме арестувани китайски агенти, за които да се пазарим. Предполагам, че винаги можем да изровим Лари Вутай Чин. Или да арестуваме отново Вен Хо Лий — предложи Берън, а върху каленото му лице се появи усмивка.
— Там няма начин — припомни му Кук почти сериозно. — Бюрото не успя да го осъди първия път.
— Вярно — съгласи се Берън. Дръпна стола за гости и остави тялото си да се строполи в него. Човекът изглеждаше уморен и Кук не можеше да го вини за това.
Тя изключи монитора, отпи последната капка от изстиналата черна утайка от чашата си и се втренчи в нея.
— Какво кара един човек да предаде страната си?
— Това реторичен въпрос ли е?
— Ако ще излагаме Страйкър и Мичъл на такъв риск бих искала да мисля, че го правим за някого, който си струва — заяви Кук.
— В шпионажа е лошо да отделяш твърде много време за да питаш един предател защо върши онова, което върши — посъветва я Берън. — Защото тогава онези, които са ангелчета, може да се замислят. А другите, които са дяволи, просто ще излъжат, което обикновено е за предпочитане пред това да чуеш истината. Честно, не искам да знам личните тайни на мръсните хора, колкото и странно да звучи това. По-добре да ги приемаме такива, каквито са. Да ги преценяваме по тяхната надеждност, а не по честността им.
— Така няма да ни стане по-лесно да рискуваме добрите заради лошите…
— Нашите хора нарушават китайските закони всеки път, когато стъпят на улицата — посочи Берън. — Просто е въпрос на степенуване какво ще трябва да направят, за да измъкнат Пайъниър. Но знам как се чувстваш.
— Наистина ли? — попита Кук. Това беше искрен въпрос, а не опит за сарказъм.
— Да. — Берън тежко въздъхна. — Три от звездите на Мемориалната стена бяха мои. Първият загина в Багдад. Чарли Лаймън. Беше тръгнал на среща с информатор, когато една бомба край пътя взриви хъмвито139 му. Трябваше да събираме него и иракския му преводач с лопати. Вторият беше Тим Прат. Един афгански наркокуриер го застреля в главата, докато изпълняваше акция срещу наркоразпространението край Газни140. Трябваха ни два дни да намерим тялото му. Птиците ни заведоха до него. — Той млъкна.
— А номер три?
Берън въздъхна и наведе глава.
— Емануела Джордано. Наричахме я Ема. Загина в автомобилна катастрофа в Москва. Глупавите педали я поставиха под близко наблюдение, а идиотът, който шофираше водещата кола, наистина успя да я удари отзад. Тя дори не се опитваше да им избяга. Онзи малоумник просто се паникьоса от лошия трафик и я завъртя на магистралата. Колата се претърколи три пъти, а един камион не успя да спре навреме. Удари я напречно откъм шофьорската врата.
— Кой друг беше с нея?
— Аз. Четири счупени ребра и сътресение на мозъка. Слава богу, че имам достатъчно коса, за да прикрия белега.
Кук се усмихна.
— Радвам се, че си оживял.
— Аз също — кимна Берън. — Ема загина намясто. Прекарах шест месеца в реанимация, а после ме пратиха в Пекин за новия ми мандат. През следващата година Пайъниър установи контакт и аз го вербувах за агент. И мога да ти кажа, че той е най-близко до ангелчетата, с които се срещаме в този бизнес.