Кира се опита да прецени броя на протестиращите, но не успя дори и приблизително и се отказа от това упражнение. Площад „Тянанмън“ беше най-голямото открито пространство в Пекин, а тя всъщност не знаеше размерите му, което би опростило решаването на тази лесна математическа задача. Забраненият град поглъщаше гледката през улица Донгчангян Джие на север с масивната си стена, обграждаща двореца в квадрат от почти един километър. Портата Тянанмън на Небесния мир разсичаше периметъра на дворцовия ров до Портата Тайхемен на Върховната хармония, през която гостите можеха да посетят Имперските градини, Куянкуингонг, или Двореца на небесната чистота, и множество други сгради в комплекса. Великата зала на народа оставаше на запад, а мавзолеят на Мао — на юг.
Денят беше ясен и студен, което улесняваше сателитите на NRO141, а дори и комерсиалните сателити, да правят добри снимки. Изчисляването на броя на тълпата с помощта на снимки от птичи поглед с висока резолюция щеше да е много по-точно от нейното предположение, дори ако знаеше размерите.
— Поне пет хиляди — подсказа й Джонатан, разчитайки мислите на младата жена.
— Преди виждал ли си толкова големи протести?
— Два пъти в Близкия изток, обикновено когато израелците влизаха на Западния бряг. Всичко това е театър. Съмнявам се дали тълпата дори знае какво пише на лозунгите.
Кира се вгледа в плакатите и за миг разбра, че много от тях бяха написани не на добър английски, а на перфектен… Граматиката беше твърде добра, за да повярваш, че лозунгите са написани от обикновените хорица, които ги носеха, и тя се учуди кой държавен пропаганден отдел отговаря за производството на протестни лозунги на чужди езици.
— Аз съм виждала няколко във Вашингтон, до мола в центъра — каза Кира. — Но никога нещо толкова мащабно. Те всъщност не бяха и протести. Две президентски клетви и фойерверки за Четвърти юли.
— Ти сигурно не помниш, но протестът тук през 1989 година наистина беше кървав. — За момент той потъна в мислите си и заговори по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Дън Сяопин извика танковете. Целият град беше затворен, а по улиците имаше сериозни бунтове — коктейли Молотов, подпалени военни машини, всичко… НОА простреля няколкостотин студенти, може би дори хиляда, а през следващото десетилетие затвориха поне още толкова. Никога не огласиха броя на жертвите, ако изобщо са си направили труда да ги броят. Партията се опита да заличи цялото събитие от историческите книги и наистина се страхуват да не би нещо подобно да се повтори.
— Някой от нашите хора трябва да пише за това — предложи тя.
— Не се безпокой — успокои я Джонатан. — Остави писането на такива телеграми на посолството. Нищо от това тук не си струва да бъде класифицирано, а пресата наблюдава, така че Центърът за открити източници ще изпрати доклад на анализаторите. Запази си енергията за по-сложни проблеми при събирането на информация.
Той се обърна и тръгна към протеста. Почти минута не продума нищо. Тя надуши храна от улична сергия, но не успя да види продавач.
— Искат да им помогна с измъкването — призна тихо тя.
— Знам. Видях телеграмата — каза Джонатан. Това я изненада. Учуди се как е успял да извърши такъв подвиг. Нямаше начин Мичъл да му я е показал. — Много лоша идея.
— Сега стана експерт по секретни операции? — попита Кира.
— Не, но не съм напълно невеж по темата. Ти не познаваш града и не говориш езика. Нямаш дипломатически имунитет, а и не съм сигурен, че китайците биха го уважили, ако те хванат. — Джонатан се спря и Кира се втренчи изненадана в него. Той изобщо не я погледна, загледан право напред. Накрая заговори отново. — Рискът да те пипнат, а после да прекараш няколко десетилетия в пекински затвор, ми се струва много голям.
— Има такава възможност. — Тя увърташе, но беше много близо да признае, че той е прав.
Той я погледна изненадан.
— Тогава защо го правиш?
Кира затвори очи, извърна се от него и спря. Той не каза нищо.
— Снощи… Снощи излязох на разходка — започна тя.
— Извън посолството ли?