— Нямаш какво да доказваш — настоя той. — Не го прави заради кариерата си. Не го прави, освен ако наистина не вярваш в това.
Кира спря.
— Длъжници сме на този човек. Чел си докладите.
— Да, така е…
— Не можем да преброим рисковете, които е поемал за нас. Двайсет години, през които са можели да го открият и екзекутират десетки пъти. Знаеш ли, че такова напрежение може да пречупи човека? Той вероятно е такъв параноик, че вече не знае какво е да се почувстваш нормален. Как ще изглеждаме, ако използваме някого така и после им го подхвърлим, защото не искаме да поемаме рискове? — попита тя.
— Разумни рискове, добре — отговори той. — Ала не съм сигурен, че бих могъл да нарека това разумен риск.
— Играем с картите, които са ни раздали — напомни му тя. — Щом той е поискал да залага живота си за нас всеки ден, ние трябва да направим същото за него поне веднъж. Ако не го сторим, значи не сме по-добри от руснаците или от китайците, или от всеки друг, който захвърля агентите си, когато приключат с работата си. А ние сме по-добри. Тук не говорим за логика или рискове, за разумни постъпки… Тук си плащаме дълга. Става дума за чест.
Джонатан я изгледа косо. Не можеше да спори с нея особено когато е обладана от такава патриотична емоция, но неговите мисли бяха объркани и той не можеше да ги вкара в ред, а това го разстройваше.
— Само не позволявай честта да ти спечели звезда на стената — посъветва я най-накрая той.
Офисът на директора на ЦРУ
Зеленият телефон звънна и Кук вдигна слушалката.
— Берън е. Току-що ми се обадиха. Страйкър е приела да съпровожда Пайъниър.
Кук кимна, макар да беше сама в офиса. Вдигна поглед към часовника.
— След колко време?
— Излизат на улицата след по-малко от час — обясни Берън. — Тя ще разполага с деветдесетминутен прозорец да го заведе до мястото за срещата. Полетът им е в 21:00 местно време, така че имат няколко часа да си кротуват.
— Дотогава летището ще се напълни с агенти на МДС — замисли се Кук.
— Нищо не можем да направим за това — отвърна Берън.
— Но, повярвай ми, много ми се ще флотът да изпрати подводница и един екип от тюлени142, за да го измъкне по море.
— Флотът няма да ни я отпусне. Моментът е лош за война — отвърна Кук.
— Китайците забравиха да ни предупредят — призна Берън. — Много неделикатно.
— И аз си го помислих — съгласи се Кук, усмихвайки се за пръв път от дни насам.
— Ще се обадя веднага щом разберем нещо.
— Тук съм — заяви Кук. Затвори зеления телефон и се вгледа в ранната зора над Националния горски парк „Джордж Вашингтон“.
13
ПЕТЪК
Ден тринадесети
Пекин
Пекинският въздух под уличните лампи приличаше на есенната сутрешна мъгла, пропълзяла от завоя на река Джеймс в Скотсвил, където Кира беше израснала. От спалнята й се разкриваше гледка към речната долина, обикновено покрита с мъгла, образувана от влажния въздух, скриващ дърветата. Тя винаги проклинаше всепроникващата влажност във Вирджиния, която никога не изчезваше, освен през зимата, но тази градска мъгла беше тъмна, мрачносива. Отвращаваше се от едноцветната гледка, която се виждаше толкова ясно в светлините от фаровете на стотици коли, а от миризмата й идваше да повърне на тротоара. Направо усещаше как твърдите частици полепват по дробовете й и импулсът да спре да диша я завладяваше. Предположи, че тялото й може да привикне към миризмата, но си представи, че с времето тя щеше да боядиса дробовете й с токсини и да я умори…
Кира се надяваше да отдели няколко минути в убежището, за да измие от кожата си градския въздух, но дискомфортът й беше дребен проблем. Непосредствената й грижа бе ефектът от мъглата върху наблюдението. За нея усещането на наблюдението се превръщаше в по-трудна задача. Видимостта й напред се простираше едва на петнайсет метра, а после хората се стопяваха в неясни форми, но това си имаше и добрите страни. На екипите от МДС Щеше да им се наложи да я следят по-отблизо, отколкото им се искаше. Те не можеха да знаят, че тя е агент, а само това, че е била в американското посолство, така че вероятно щяха да й дадат известна дистанция, но в тази мъгла инстинктът щеше да им подскаже да я скъсят, за да не я изгубят от поглед. Може би противоречеше на интуицията но в плана се казваше, че трябва да им помогне да направят точно това. Това я изнервяше, но тя се доверяваше на плана. Променливите бяха елиминирани или контролирани безмилостно, доколкото Мичъл можеше да се справи, но предимството пак не беше на нейна страна. Не мисли за предимствата си, каза й той. Следвай плана, избирай моментите си, не забравяй обучението си.