Първата й задача бе да позволи на МДС да я държат под око. Те работеха здраво по въпроса и сега се оказа предимство, че Кира е по-висока от средната китайка и е с много по-светла коса. Втората й задача бе да ги убеди, че е неопитен и отчаян избор на Мичъл. Твърде висока, твърде руса, лошо облечена за секретна операция… Висока, руса американка с яркочервена раница нямаше шанс да се смеси с тълпата от пешеходци, колкото и да опитваше.
Но дори това, че опитваше, бе фалшиво предположение.
Тя бръкна да извади бейзболната си шапка, после съблече палтото си и го обърна твърде бавно, след като зави зад ъгъла, правейки няколко нескопосани опита да промени външността си. Всичко беше несръчно. Аматьори биха се справили по-добре. А Кира не беше аматьор.
Третата й задача бе да им позволи да видят червената раница. Нямаше как чантата да се набива повече на очи с огненооранжевия си цвят, както онази, с която баща й я влачеше из горите във Вирджиния на лов за белоопашат елен. Тук тя създаваше една постоянна отправна точка за всеки, който я следеше отдалеч, дори през мъглата. Независимо от другите й опити да промени външността си, екипът винаги щеше търси червената раница. В замърсения въздух със слаба видимост и гъсти тълпи тя щеше да привлича вниманието им.
А после щеше да направи магията.
Всеки фокус си има три части. Кира вече даде Залога143 на враждебната си публика. Предложи им обикновена американка, вървяща цели дванайсет преки. Кира запамети маршрута, преди да излезе — толкова преки в една посока, после завой, толкова в следващата посока. Няколко белега й показваха пътя. Забелязвайки ги, Кира поддържаше вида си на незаинтересована чужденка, обикаляща из безбройните даджи и донгдаджи на Пекин. Не направи нищо необичайно и последвалата скука подготви залата да се фокусира върху обрата, когато щеше да им даде нещо интересно за гледане. МДС щяха да изчакат няколко минути за Престижа, акта на объркване, който завършваше фокуса. Щяха да оценят артистичността, когато най-накрая осъзнаеха, че това е било фокус. Този акт щеше да бъде потаен. Целта на това представление не бе да впечатлява.
Пайъниър живееше в малък апартамент на десетия етаж в застаряващ небостъргач. Сградата бе с форма на цилиндър, два пъти по-висока от Уотъргейт144 и с покрив, надвиснал над външните стени. Осветените антрета на апартаментите се нижеха в стройни колони и рисуваха неясни вертикални ленти в мъглата.
Сега сградата бе на по-малко от една пряка и Кира усещаше екипа за наблюдение зад себе си. Чудеше се дали тези дребни агенти знаят за Пайъниър. Предвид мащаба на предателството му срещу държавата Мичъл смяташе, че е вероятно МДС да са отделили делото му. Министерството за държавна сигурност не беше малко и човек с достатъчно нисък ранг, за да бъде залепен за случайни американци на улицата, най-вероятно нямаше да знае за него, следователно нямаше да знае и къде живее той. Хазартна игра, но неизбежна. В зависимост от ефикасността на вътрешните им комуникации тя най-вероятно щеше да разполага с няколко минути, преди Шести отдел да подреди мозайката. Ако имаха бюрокрация като в ЦРУ, можеше да разполага и с дни. Друг хазарт — времето за реакция на врага беше непредвидимо.
Кира влезе в сградата.
Тясното фоайе не беше добре осветено, а тъмната боя и килимът изсмукваха повечето налична светлина. Асансьорът се намираше напред вляво и не се виждаше от входната врата. Ако екипът за наблюдение не искаше да влезе в сградата, за да продължи следенето, те трябваше да се пръснат отвън и да покрият всички изходи. Имаше още два, един пожарен изход на изток и товарен вход в задната част на сградата. Разпръсването на екипа щеше да й помогне. Щеше да изиграе фокуса си най-добре пред малка публика, колкото по-малка, толкова по-добре. Един-единствен свидетел би могъл да бъде объркан по-успешно, отколкото няколко, всеки от които можеше да забележи различни детайли и да проумее истината по-бързо. Ако само един видеше фокуса, той щеше да извика екипа си далеч на другите изходи, а те трябваше да повярват на думите му за това какво е видял.
Кира извика асансьора. После затвори очи и се ослуша. Обръщането назад, за да огледа ъгъла и вратата, би било очевидно, но звуците се чуваха добре във фоайето. На асансьора му трябваше повече от минута да слезе, а през това време входната врата на сградата остана отворена. Или беше сама, което беше най-добрата възможност, или екипът за наблюдение се беше разделил, за да обгради сградата. Може би се обаждаха за подкрепления, но дори и така най-вероятно щеше да им е нужно повече време да пристигнат, отколкото тя планираше да им даде.
143
Алюзия с трите етапа на фокуса от американския филм „Престиж“ (2006) на режисьора Кристъфър Нолан. — Б. пр.
144
Комплекс с офиси и апартаменти във Вашингтон, сцена на прочутия скандал, свалил от власт президента Ричард Никсън. — Б. пр.