Войниците маршируват стегнато, с оръжия на рамо. Стрелците с лък ги следват, с преметнати през рамо дълги лъкове и колчани със стрели, привързани на гърдите. Момичетата им изпращат въздушни целувки – стрелците имат репутацията на галантни любовници. После се разнасят гръмки викове и ликуване, защото се появява самият крал, в пълно бойно снаряжение, с красиво гравирани доспехи, излъскани до блясък, сияещи като сребро, на бял кон, с бойната корона от злато, закрепена върху шлема му. Гордо носят както пред него, така и зад него знамето му с белия глиган, редом с червения кръст на свети Георги, защото това е миропомазан крал на Англия, който потегля на война да защити страната си. Барабанчиците поддържат постоянен ритъм, тръбачите свирят призивно – като на Коледа е, по-хубаво е от Коледа. Лестър не е виждал нищо подобно преди.
С краля язди неговият близък приятел, Норфолкският херцог, а също и неблагонадеждният граф Нортъмбърланд, единият – от дясната страна, другият – от лявата, сякаш и на двамата може да се разчита, че ще го защитят. Жителите на Лестър, които не знаят за съмненията на краля, приветстват възторжено двамата благородници и армията, която ги следва: мъже от цяла Англия, покорни на своите лордове, които следват краля, когато той се отправя да защити своето кралство. Зад тях идва голям нестроен керван от каруци с оръжия, доспехи, палатки, готварски печки, резервни коне, като цял подвижен град; а зад тях, изоставаща, сякаш за да демонстрира умора или нежелание – армията на графа на Нортъмбърланд, с подбити от ходене крака.
Маршируват цял ден, като спират да се нахранят по пладне; шпионите и бързоходците тръгват преди тях, за да научат къде се намират Тюдор и армиите на двамата Станли, после вечерта Ричард нарежда на армията си да спре, точно пред селото Атърстоун[4]. Ричард е опитен и уверен командир. Везните на късмета в тази битка могат да се наклонят във всяка от двете посоки. Зависи дали армиите на двамата Станли са на негова страна, или срещу него; зависи дали Нортъмбърланд ще тръгне в настъпление, когато бъде призован. Но във всяка битка, която Ричард е водил, никога не е било напълно сигурно кой на кого е верен. Той е командир, закален в огъня на гражданската война; в никоя битка не е знаел със сигурност кой е приятел и кой – враг. Видял е брат си Джордж да става изменник. Виждал е брат си Едуард да побеждава като по магия. Разполага армията си внимателно, разгърната на висок терен, за да може да наблюдава стария римски път за Лондон, Уотлинг Стрийт, а освен това да има контрол и над равнината. Ако Хенри Тюдор се надява да префучи стремглаво покрай него призори и да продължи към Лондон, Ричард ще връхлети с тътен надолу по хълма и ще го нападне. Ако Тюдор свърне настрани, за да се бие, Ричард има добра позиция. Той е пристигнал пръв и е избрал терена.
Не му се налага да чака дълго. Докато се стъмва, виждат как армията на Тюдор свръща от пътя и започва да устройва лагера си. Виждат как лагерните огньове започват да блещукат. Не правят опит да се скрият; Хенри Тюдор може да види кралските войници по издигнатия терен вдясно от него, а и те могат да го видят в ниското. Ричард открива, че изпитва странна носталгия по дните, когато е бил под командването на брат си, по онзи случай, когато се движат под прикритието на нощта и палят лагерни огньове на половин миля зад собствените си притихнали войски и така успяват да объркат неприятелите, че на сутринта връхлитат над тях за броени минути. Спомня си и друг случай, когато се движат под прикритието на мъгла и ситен ръмеж, и никой не знае къде се намира другият. Но това са били сражения под командването на Едуард, разполагащ с помощта на една съпруга, за която се говори, че умее да призовава лошо време. Сегашните дни са по-прозаични. Тюдор отклонява своите войници от пътя, през високата пшеница, така че да се виждат ясно, и им нарежда да запалят малките си лагерни огньове и да бъдат готови за сутринта.
Ричард изпраща вестоносец при лорд Станли и му нарежда да доведе хората си, за да се строят в боен ред заедно с кралската армия, но пратеникът се връща само с обещание, че те ще пристигнат по-късно, доста преди зазоряване. Лорд Джордж Стрейндж хвърля плах поглед към Норфолкския херцог, който е готов да го обезглави при първо нареждане, и казва, че е сигурен, че баща му ще се появи на разсъмване. Ричард кимва.
4