Набрах домашния й телефон, като очаквах да вдигне секретарят.
— Можеш ли да наминеш насам? — Лили говореше много тихо. — Моля те, май имам нужда от помощ — добави и докато ми диктуваше адреса, долових нещо повече от загатнат страх. Каза да отида и аз подкарах като луд.
Във фоайето в сградата на Лили на 10-а улица имаше солидна охрана — тип от частна фирма, бивше ченге. Зачудих се защо. Показах му значката си и се качих.
Тя отвори вратата по стар хавлиен халат и гуменки. Червената й коса беше сплетена на плитки. Изглеждаше млада, изплашена и доволна да ме види. Което ме изненада.
— Съжалявам, че те довлякох в тоя час. Май имам проблем. — Седна тежко на един стол и се втренчи в стената.
— Какво става? И при мен нещата не са розови. Мога да си тръгна и да се върна по-късно. Кажи какво да направя.
Всекидневната на Лили беше боядисана в жълто, с големи дивани и добри картини. Стените едва се виждаха от книги. По масичката бяха разхвърляни касети, носни кърпички, бутилки от вино. На старомодното пиано имаше снимки на Лили с Горбачов и висока, слаба двойка с Пит Сийгър8; и двамата бяха хърбави, но Лили беше наследила солидната порода на Ню Ингланд.
— Съжалявам за бъркотията. За всичко. Искаш ли нещо за пиене? Вино?
— Става.
Върна се по дънки и пуловер, с бутилка вино под мишница. Разля го в две чаши, седна и леко се усмихна.
— Окей, вече се чувствам по-добре. Радвам се, че си тук.
— Какво има, Лили?
— Преди малко тук нахлу един тип с нож — каза тя и преди да продължи с разказа си, отпи малко вино. — Знаеше коя съм. И къде живея. Знаеше как да ме открие.
12
Лили се върнала от работа рано, около седем, още преди шоуто да тръгне в ефир. Било й кофти, сърцето й блъскало, главата я боляла, просто трябвало да се махне от шоуто, от Теди, от всички. Приятелката й Бейб се обадила, че ще намине с нещо за хапване, но Лили отказала, искала да поспи.
— Трябва да хапнеш нещо — възразила Бейб.
— Не съм гладна.
— Ще ти стане по-добре. Обещай ми, окей? — Лили обещала и се обадила на един китайски ресторант. После звъннала на Хосе, портиера, както обикновено, когато чакала доставка, и му казала да изпрати момчето с поръчката горе. Това било голямата й грешка. Хосе винаги в общи линии й играел по свирката, защото се надявал да направи кариера в телевизията и бил решил, че Лили е по-добър вариант от живеещия от другата страна на улицата Ричард Гиър. Практичен човек, това е.
Лили пуснала музика и задрямала. Събудил я звънецът. Отишла до вратата и надникнала през шпионката.
— Кой е?
Не отговорил. Лицето му оставало скрито зад плика с храната.
— Кой е? — повторила тя рязко, после съжалила за тона си. Много от китайчетата били току-що пристигнали и не говорели никакъв английски.
Онзи извикал нещо. Едва разбирала английския му. Съжалила го, а и й било писнало от параноята; малко оставало да се изроди в злобна активистка от десницата. Затова се пресегнала да свали веригата.
После мъжът отстъпил назад и тя видяла обувките му. Откога китайските разносвачи носят скъпи кожени обувки? Мъжът отново почукал тихо, търпеливо. През шпионката виждала хартиения плик с храна, но не и лицето му. Изтръпнала, сякаш я полазили паяци.
— Оставете храната пред вратата. — Знаела, че той няма да си тръгне. Щял да чака търпеливо за парите. Имала само кредитна карта. Ако не му плати, той щял да изгуби работата си или още по-лошо, да удържат вечерята й от мизерната му заплата.
Съзнанието на Лили галопирало. Обадила се по домофона на Хосе, но никой не вдигнал. Хосе излизал във вечерна почивка точно в осем, като по часовник.
— Престани! — казала си и осъзнала, че говори на глас.
Отворила вратата, но без да сваля веригата.
Мъжът отвън бил готов. Пуснал плика, проврял ръка през отвора и опипал за дръжката от вътрешната страна. Като в най-лошите си кошмари гледала как ръката пълзи по вратата й. Мъжът мотолевел нещо на език, който тя в началото не разпознала; носел тъмносиня шапка и слънчеви очила.
— Върви си! — изкрещяла Лили.
Напсувал я приглушено, тя събрала сили и блъснала вратата, но той излязъл по-силен и пак напънал. Бравата се завъртяла.
Лили усетила, че й се повдига, все едно отгоре й отново бил мъртвият генерал. Ушите й запищели, завил й се свят.
8
Американски певец и автор на песни, през 50-те арестуван за комунистически пристрастия. — Б.пр.