— Здравей.
— Здрасти — отговори ми тя.
— Може ли да седна?
Изненадах се, когато каза:
— Разбира се.
— Цигара?
— Отказах ги. Почти.
— Страхотно парти — казах.
Съвсем банално. Исках я, много. Протегна напред километър-два гладки, почернели до златисто крака.
— Не очаквах да видя Теди Флауърс тук.
— Защо не? Чьом Бродски притежава Теди Флауърс. И Фил. И мен, предполагам. Нищо лошо, разбира се. Направо е благ в сравнение с повечето медийни барони. Чете много и най-малкото има вкус. Всички са тук.
— Всички?
— Звездите му. Писатели. Гъзолизци. Всички по някакъв начин свързани с Русия. Дори няколко руснаци.
— Какво стана със страниците от книгата на Устинов?
— Питах Фил. Отказва да ми ги даде. Не съдържали нищо важно — каза тя, но отклони поглед.
— Можеш ли да ми ги набавиш?
— Ще трябва да питаш Фил.
— Още си вързана за него, нали?
— Виж — извърна се към мен, сви рамене — бяха едрички за жена.
— Да?
— Не искам да се набърквам с тая история, опасно е.
— Затова ли не искаш да ме виждаш?
— Вече го обсъдихме във фитнеса. Беше грешка. Твърде си добър да се пилееш с мен, Арти. Намери си някоя свястна жена, създай семейство.
Слабините ме боляха от желание. Какво можех да изгубя? Знаех, че между нас е свършено. Сложих ръка на рамото й, беше топло от слънцето. Тя стана, после се наведе и ме целуна — все едно се давех в мед.
— Трябва да вървя — каза. — Филип ще ме търси.
По-късно Бродски ме дръпна встрани и в кабинета си ме помоли да работя за него.
— Като какъв? — попитах.
— Ще вършиш това-онова — каза.
Искаше да помагам с предложения по мемоарите. Знаех чужди езици, бях роднина.
— Аз съм един най-обикновен полицай.
— Много повече си — каза той меко. — Имам нужда от помощта ти, Артьом. — Искаш ли да изкушиш някого, го помоли за помощ, казваше баща ми. — Искам да разбера кой уби Генадий Михайлович. Беше ми приятел. Да ти предложа ли награда?
— Ще ми кажеш ли защо името ти беше в дневника на Генадий?
Усмихна се тъжно.
— Да, разбира се. Планирали бяхме да се видим в града. Както казах, бяхме големи приятели.
— Може ли да обмисля предложението ти?
— Разбира се — каза и за миг ме прегърна през рамото.
Жестът не му подхождаше.
— Всичко хубаво, Артьом. Искам да се срещаме по-често. Навремето обещах на баба ти да те пазя.
Протегнах ръка. Бродски присви очи; зачудих се дали не е трябвало да му целуна ръка. Вместо това той ме целуна три пъти, по руски.
— Чьом Арнолдович? — проговорих на руски.
Хареса му.
— Да?
— Държите ли яхта в Саг Харбър?
— Да.
— Как се казва?
— Меркурий14. На бога с крилатите нозе. — Усмихна се, блага усмивка на светски старец. — На римския бог с крилати нозе, бога на търговията и крадците.
Останах още. През прозорците виждах сбралата се около Теди Флауърс групичка. Гледаха късните новини. На екрана хора умираха в африканския библейски кафеникав прах. Изхвърляха телата в общи гробове. Глад. Холера. Войни. Матис искреше на стената.
На Джорджика понд гостите ядяха, пиеха и се смееха. Заложих на смеха, докато още можех да си го позволя, а вероятно исках и да натрия носа на Лили. Привлякох едно много младо момиче с влажна черна коса към горичката и за известно време я задържах там.
13
Рики Тай беше мъртъв.
Открих го в апартамента си проснат по лице, с неестествено извит под тялото крак. Не напипах пулс. Лежеше там като обуздано животно. Знаех, че са дошли за мен. Мярнах няколко извадени чекмеджета, намятани по пода книги; който и да го бе убил, не си бе направил труда да го изкара обир — задължителната постановка би била едва ли не подигравка.
Върнах се от острова, оставяйки Дан на телефона да търси информация за Лев от приятелите си в Имиграционните. „Експресуей“ беше претъпкан с увоняващи въздуха прегрети коли, до тунела вече се чувствах изцеден. Преди да се прибера, се отбих от другата страна на улицата за ледено кафе. Останах там около час, може и повече, зяпах сградата отсреща. А докато пиех проклетото кафе, го бяха убили.