Не беше най-подходящото място да се упражняваш с меч. Беше много тясно, с два стола, запълнили почти цялото пространство. Духаше поривист студен вятър и от всяка бабуна по пътя губех равновесие. Но единствено тук можех да се усамотя. Исках да си избистря мислите.
Упражнявах се да викам меча от Дуат и да го връщам пак там. Не след дълго успявах почти всеки път, стига да се съсредоточах. После се заех да тренирам някои движения с меча: как да отбивам хладно оръжие, как да нападам и да удрям, накрая обаче Хор не издържа и започна да ми дава съвети.
„Вдигни острието по-нависоко — подкани той. — Опиши по-скоро дъга, Картър. Острието служи да отбиваш оръжието на противника“ „Млъквай — промърморих аз. — Къде беше, когато имах нужда от помощ на баскетболното игрище?“ Но се опитах да държа меча както ми беше казал и установих, че е прав.
Магистралата лъкатушеше през гол пущинак, обрасъл само с ниски храсти. Случваше се да подминем селскостопански камион или семейно комби и шофьорът зяпваше от изумление, щом ме забележеше: чернокожо момче, което размахва меч отзад на кемпер. Аз само се усмихвах и му махвах с ръка, а и Хуфу караше така, че скоро всички оставаха в прахоляка след нас.
След като се упражнявах един час, тениската ми залепна за гърдите от студената пот. Бях се запъхтял. Реших да седна и да си почина.
— Наближава — каза ми Хор.
Гласът му звучеше по-плътно и вече не само в главата ми. Погледнах до себе си и видях как той трепти в златиста аура и седи, облегнат на другия стол — беше в кожени доспехи, вдигнал крака в сандали на перилата. До него бе подпрян мечът му — призрачно копие на моя.
— Какво наближава? — попитах аз. — Битката със Сет ли?
— И тя, разбира се — отвърна Хор. — Но преди това, Картър, ще се изправиш пред друга опасност. Бъди готов.
— Супер! Сякаш вече не съм се изправял пред достатъчно опасности!
Сребристо-златните очи на Хор проблеснаха.
— Докато растях, Сет се е опитвал неведнъж и два пъти да ме убие. Ние с майка ми бягахме от място на място и се криехме, докато не станах достатъчно голям, за да се изправя лице в лице с него. Червения властелин ще изпрати срещу теб същите сили. Следващия път те ще се появят…
— Край река — предположих аз, след като си спомних последното пътешествие на душата си. — Край река ще се случи нещо лошо. Но каква е опасността?
— Трябва да си нащрек… — Образът на бога Хор започна да избледнява и той се свъси. — Какво е това? Някой се опитва да… различна сила…
Той беше изместен от светещото изображение на Зия Рашид.
— Зия! — възкликнах аз и се изправих — изведнъж усетих, че съм плувнал в пот и изглеждам отвратително, сякаш са ме влачили през Земята на мъртвите.
— Картър! — Образът на Зия потрепна. Тя стискаше жезъла и над мантията беше със сиво палто, в което се беше омотала, сякаш стоеше на студено. Късата й черна коса подскачаше около лицето. — Слава на Тот, намерих те!
— Как се добра дотук?
— Няма време! Слушай: настигаме ви. Дежарден, още двама и аз. Не знаем точно къде се намирате. Дежарден се затруднява да ви открие със заклинанията си, но знае, че се приближаваме. Знае и къде отивате: във Финикс.
Мислите ми препуснаха като обезумели.
— Значи най-после е повярвал, че Сет е на свобода, така ли? И идвате да ни помогнете?
Зия поклати глава.
— Той идва, за да ви спре.
— За да ни спре ли? Сет се кани да вдигне във въздуха цял континент, Зия. Татко… — Гласът ми заглъхна. Беше ми ужасно неприятно, че говоря като човек, който е много уплашен и се чувства безсилен. — Татко е в беда.
Зия протегна проблясваща ръка, но това бе само образ. Пръстите ни не можеха да се докоснат.
— Съжалявам, Картър. Но трябва да погледнеш на нещата през очите на Дежарден. От векове Домът на живота се опитва да държи боговете под ключ, за да предотврати нещо такова. Сега, след като ги пуснахте на свобода…
— Не съм го искал аз…
— Да, но се опитваш да се опълчиш срещу Сет с божествена магия. Боговете са неуправляеми. Накрая нищо чудно да навредиш още повече. Ако оставиш Дома на живота да се заеме с това…
— Сет е прекалено силен — възразих. — И аз мога да направлявам Хор. По силите ми е.
Зия поклати глава.
— Когато се приближиш още малко до Сет, ще стане по-трудно. Нямаш представа.
— А ти имаш ли?
Зия погледна притеснена наляво. Образът й се замъгли като на телевизор с лош сигнал.