— Не е зле да поемем към Финикс — рекох. — Може би по пътя…
Бръкнах в джоба си. Писмото на Нут го нямаше. Искаше ми се да разкажа на Картър за разговора си с бога на земята Геб, но не знаех дали е безопасно пред Еймъс. От няколко дни двамата с Картър бяхме от един отбор и аз усетих, че ми е малко неприятно, задето и Еймъс е с нас. Не исках да се доверявам на никой друг. Господи, не мога да повярвам, че току-що съм го изрекла.
Картър каза:
— Не е зле да спрем в Лас Крусес.
Не знам кой бе по-изненадан, Еймъс или аз.
— Наблизо е — отвърна бавно Еймъс. — Но…
Загреба шепа пясък, каза тихо някакво заклинание и хвърли пясъка във въздуха. Вместо да се разпилеят, песъчинките се понесоха и образуваха нагъната стрелка, насочена на югозапад, към редица назъбени планини, които се открояваха като тъмен силует на фона на хоризонта.
— Така си и знаех — каза Еймъс и пясъкът падна на земята. — Лас Крусес е встрани от пътя ни с шейсет и пет километра — зад планините. Финикс се пада на северозапад.
— Шейсет и пет километра не е толкава далеч — възразих аз. — Лас Крусес… — Името ми се стори странно познато, но не знаех откъде. — Защо там, Картър?
— Просто… — Изглеждаше много притеснен и аз се досетих, че е свързано със Зия. — Получих видение.
— Прелестно видение ли? — заядох се аз.
Той изглеждаше така, сякаш се опитваше да глътне топка за голф, и с това потвърди подозренията ми.
— Просто мисля, че трябва да отидем там — рече ми. — Нищо чудно да намерим нещо важно.
— Прекалено опасно е — възрази Еймъс. — Не мога да го допусна, от Дома на живота са по петите ви. По-добре да останем в пустинята, далеч от градовете.
После най-неочаквано: щрак! Настъпи един от онези изумителни мигове, когато мозъкът ми наистина работеше добре.
— Не, Картър е прав — намесих се аз. — Трябва да отидем там.
Беше ред на брат ми да се изненада.
— Прав ли съм? Там ли отиваме?
— Да.
Рискувах да им разкажа за разговора си с Геб.
Еймъс махна от сакото си няколко песъчинки.
— Интересно, Сейди. Но не виждам какво общо има Лас Крусес.
— Името е испанско, нали? — попитах аз. — Лас Крусес. Кръстовете. Точно както ми каза и Геб.
Еймъс се поколеба, после кимна без желание.
— Качвайте се на лодката.
— Май не достига вода, за да се возим на лодка, а? — вметнах аз.
Но се качих заедно с него на лодката. Той свали палтото си и му каза някаква вълшебна дума. То оживя на мига, понесе се към кърмата и хвана румпела.
Еймъс ми се усмихна и в очите му отново проблесна някогашното закачливо пламъче.
— На кого му е притрябвала вода?
Лодката се разтресе и се издигна в небето.
Ако на Еймъс му омръзнеше някога да е магьосник, той преспокойно можеше да работи екскурзовод на небесна лодка. Гледката над планините беше направо изумителна.
В началото пустинята ми се струваше гола и грозна в сравнение със зелените поля на Англия, но вече осъзнавах, че тя си има своята сурова хубост, особено нощем. Планините се издигаха като тъмни острови в море от светлини. Никога не бях виждала над нас толкова много звезди, а сухият вятър ухаеше на борове и градински чай. В долината под нас се беше разпрострял Лас Крусес — светеща пъстра черга от улици и квартали.
Когато наближихме, видях, че като цяло в града няма нищо забележително. Долу всъщност можеше да е Манчестър, Суиндън и всеки друг град, но Еймъс насочи лодката към южната му част, към квартал, който очевидно беше много по-стар: с ниски жилищни сгради и улици с дървета от двете страни.
Докато се спускахме, започнах да нервнича.
— Няма ли да ни забележат с тази летяща лодка? — попитах. — Знам, магията се вижда трудно, но…
— Това е щат Ню Мексико — отвърна Еймъс. — Тук през цялото време виждат НЛО.
При тези думи кацнахме на покрива на малка църквица.
Сякаш се бяхме върнали назад във времето, сред декорите на филм за Дивия запад. Около градския площад имаше сгради с гипсова мазилка, улиците бяха ярко осветени и оживени, сякаш имаше празник, а уличните търговци продаваха нанизи червени чушки, индиански одеяла и други местни изделия. До няколко кактуса беше спрян старовремски дилижанс. На подиума на площада имаше мъже с големи китари, които пееха силно и свиреха мариачи16.
— Това е старият квартал — обясни Еймъс. — Май се казва Месиля.