Забих меча в силоза и от него на гъст червен водопад рукна салца. Скочих на съседния силоз и го отворих с острието. Повторих го още и още веднъж, докато накрая Вълшебната салца не потече и от шестте силоза към паркинга.
— Ха-ха! — хареса й на Сехмет. Тя скочи в потока червен кетчуп и започна да се въргаля и да го лочи. — Кръв! Вкусна кръв!
Да, лъвовете явно не са особено умни или нямат развити сетива, защото Сехмет не се спря, докато коремът й не се изду и от устата й не започна да излиза дим в буквалния смисъл на думата.
— Вкусно! — заяви тя, като залиташе и примигваше. — Но ми люти на очите. Каква е тази кръв? Нубийска? Или персийска?
— Халапенийска17 — отвърнах аз. — Опитай още. Става все по-вкусно.
Сега вече започнаха да димят и ушите й, защото Сехмет се опита да пийне още. Очите й се насълзиха и тя залитна.
— Аз… — От устата й излизаше пушек. — Люто… много люто…
— В такива случаи помага прясно мляко — посъветвах я аз. — Ако например станеш крава.
— Капан — простена Сехмет. — Заложихте ми капан…
Но клепачите й бяха натежали. Тя се завъртя в кръг и след като се строполи, се сви на топка. Тялото й потрепери, а червените й доспехи се стопиха и се превърнаха на петна по златистата й кожа, а накрая аз видях пред себе си огромна заспала крава.
Скочих от силоза и заобиколих внимателно заспалата богиня. Тя издаваше звуци като крава: Муууу-муууу. Махнах с длан пред лицето й и след като се убедих, че не усеща нищо, се освободих от аватара си. Сейди и Зия се показаха иззад една каравана.
— Е, това беше друго — каза Сейди.
— Никога вече няма да близна салца — реших аз.
— И двамата се справихте блестящо — похвали ни Зия. — Но лодката ви изгоря. Как ще се доберем до Финикс?
— Защо се слагаш и ти при нас? — учуди се Сейди. — Не помня да съм те канила.
Зия почервеня като салцата.
— Едва ли още смяташ, че съм ви заложила капан.
— Не знам — отговори сестра ми. — А заложила ли си ни?
Не можех да повярвам, че чувам такова нещо.
— Сейди — казах опасно ядосан. — Я престани. Зия измагьоса огнения стълб. Жертва магията си, за да ни спаси. И ни каза как да победим лъвицата. Имаме нужда от нея.
Сейди ме погледна вторачено. Премести очи от мен към Зия, после обратно към мен — явно обмисляше колко далеч може да стигне.
— Чудесно — рече тя, после кръстоса ръце и се нацупи. — Но първо трябва да намерим Еймъс.
— Недейте! — възкликна Зия. — Ще стане лошо.
— О, така значи, на теб можем да се доверим, а на Еймъс — не?
Зия се подвоуми. Останах с впечатлението, че е намеквала точно за това, но Зия реши да приложи друг подход.
— Еймъс не би искал да протакате. Сам каза да вървите. Ако е оцелял след схватката със Сехмет, сам ще ни намери по пътя. Ако ли не…
Сейди се намуси.
— И как ще стигнем до Финикс? Пеш ли?
Погледнах към другия край на паркинга, където имаше един оцелял тир.
— Може би не се налага — рекох. Свалих връхната ленена дреха, която бях взел от шкафчето на Еймъс. — Зия, Еймъс знаеше как да вдъхне живот на палтото си, така че то да управлява лодката. Знаеш ли заклинанието?
Тя кимна.
— Доста лесно е, стига да разполагаш с всичко необходимо. Ако още можех да правя магия, щях да помогна.
— Можеш ли да ме научиш и мен?
Зия стисна устни.
— Най-трудното е с фигурката. Първия път, когато омагьосваш дреха, трябва да счупих върху плата един shabti и да кажеш заклинание, така че фигурката да се слее с дрехата. Трябва ни глинена или восъчна фигурка, в която вече е вдъхнат дух.
Ние със Сейди се спогледахме и казахме в един глас:
— Кнедъл!
34. Как Кнедъл ни откара
Повиках от Дуат чантата с магическите принадлежности на татко и извадих бързо нашето малко приятелче без крака.
— Трябва да поговорим, Кнедле.
Той отвори восъчните си очи.
— Най-после! Знаеш ли колко тясно е там? Накрая да си спомниш, че имаш нужда от блестящите ми напътствия.
— Всъщност ни трябва да се превърнеш в дреха. Само за малко.
Той отвори мъничка уста.
— Приличам ли ти на дреха? Аз съм господар на знанието! Всемогъщият…
Счупих го върху дрехата, вдигнах парчетата, метнах ги на улицата и ги стъпках.
— Какво е заклинанието, Зия?