— А ти откъде го знаеш? Тот предупреди, че можем да го научим или от самия Сет, или от човека… — Не се доизказах, защото ми хрумна нещо ужасно. — От най-близкия му човек.
Зия затвори очи, сякаш я бе пронизала болка.
— Не мога… не мога да ти обясня, Картър. Просто чувам глас, който ми казва името…
— Петата богиня — рекох аз. — Нефтида. И ти беше в Британския музей.
Зия се вцепени.
— Не. Не може да бъде.
— Искандар е казал, че си в беда. Искал е да те заведе на безопасно място. Имал е предвид точно това. Че в теб се е вселила богиня.
Тя поклати упорито глава.
— Но той не ме заведе никъде. Ето че съм тук. Ако в мен се беше вселила богиня, другите магьосници от Дома на живота щяха да разберат още преди дни. Познават ме прекалено добре. Щяха да забележат, че магията ми се е променила. Дежарден щеше да ме унищожи.
Беше права — и заради това ми хрумна друга ужасна мисъл.
— Освен ако не го направлява Сет — заявих аз.
— Наистина ли си толкова сляп, Картър? Дежарден не е Сет.
— Защото си мислиш, че Сет е Еймъс — рекох аз. — Еймъс, който изложи на опасност живота си, за да ни спаси, който ни каза да тръгваме без него. Освен това на Сет не му трябва да се вселява в човек. Той използва пирамидата.
— Откъде знаеш?
Аз се подвоумих.
— Каза ми Еймъс.
— Така няма да стигнем доникъде — отсече Зия. — Знам тайното име на Сет и мога ти го кажа. Но трябва да обещаеш, че няма да го издадеш пред Еймъс.
— О, я стига. Пък и, ако знаеш името, защо не го използваш ти?
Тя поклати глава — изглеждаше почти толкова отчаяна, колкото се чувствах аз.
— Не знам защо… Знам само, че ролята ми не е такава. Трябва да го направите ти или Сейди — потомци на фараоните. Не го ли сторите…
Най-неочаквано камионът намали скоростта. На двайсетина метра от нас в светлината на фаровете стоеше човек в синьо палто. Беше Еймъс. Дрехите му бяха разкъсани, сякаш върху него се бе изсипала градушка от куршуми, но иначе той си изглеждаше добре. Още преди камионът да е спрял, скочих от кабината и изтичах да го посрещна.
— Еймъс! — извиках. — Както се е случило?
— Отклоних вниманието на Сехмет — обясни той и пъхна пръст в една от дупките по палтото си. — За около единайсет секунди. Радвам се да ви видя здрави и невредими.
— Имаше един завод за салца — започнах да разказвам аз, но Еймъс вдигна ръка.
— После ще ми обясниш — рече той. — Сега трябва да тръгваме.
Посочи на северозапад и аз разбрах какво има предвид. Там бурята беше по-страшна. Много по-страшна. Нощното небе беше препречено от черна стена, облаците сякаш бяха погълнали планините, магистралата, целия свят.
— Бурята за Сет се усилва — заяви с блеснали очи Еймъс. — Ще навлезем ли в нея?
35. Едни мъже молят да ги упътят (и питат за други знаци за Апокалипсиса)
И аз не знам как съм успяла, при положение че Картър и Зия не млъкваха, но съм заспала на леглото отзад в кабината. Колкото и да бях развълнувана, че виждам Еймъс жив, щом потеглихме отново, се върнах на леглото и пак се унесох. Сигурно човек остава съвсем без сили, ако направи една хубава магия ha-di.
Иска ли питане, моята ba се възползва от случая да попътешества. Кога ли най-после щях да се наспя като хората?
Озовах се отново в Лондон, на брега на Темза. Пред мен се издигаше Иглата на Клеопатра. Денят беше сив, прохладен и спокоен, а миризмата на тинята, останала след отлива, ми напомни за дома.
До мен стоеше Изида в бяла като облак рокля и с черна коса, в която бяха вплетени диаманти. Многобагрените й криле ту помръкваха, ту грейваха отново като северното сияние.
— Майка ти и баща ти са се досещали — рече тя. — Баст е била омаломощена.
— Тя ми беше приятелка — казах аз.
— Да. Вярна, добра слуга. Но хаосът не може да бъде сдържан вечно. Той се просмуква в пукнатините на цивилизацията, разяжда я по краищата. Не може да бъде спрян и уравновесен. Просто такава е природата му.
Обелискът изтътна и засия едва-едва.
— Днес Америка ще бъде унищожена като континент — продължи замислена Изида. — Но ако боговете не се сплотим, ако не достигнем пълната си мощ, не след дълго хаосът ще унищожи целия свят на човеците.