— Зия — отсече без колебание Искандар. — Тя е най-добрата ми ученичка и е благоразумна. Когато му дойде времето, ще знае как да ти помогне.
— Добре тогава — казах малко разочарована. — Зия.
— А сега не е зле да си починеш, скъпа. Както личи, и аз мога да го направя най-после.
Говореше тъжно, но си личеше, че му е олекнало. Не знаех какво има предвид, ала той не ми даде възможност да го попитам.
— Жалко, че бяхме заедно толкова за кратко — рече Искандар. — Сладки сънища, Сейди Кейн.
— Ама…
Той ме докосна по челото. И аз потънах в дълбок сън без сънища.
16. Как Зия си загуби веждите
Събудих се от това, че ми лиснаха в лицето кофа ледена вода.
— Сейди! Ставай! — подкани Зия.
— Боже мой! — ревнах аз. — Толкова ли се налагаше да го правиш?
— Не — призна си тя.
Идеше ми да я удуша, само че бях вир-вода, треперех и не можех да се ориентирам докрай. Колко бях спала? Сякаш само няколко минути, но в спалното помещение нямаше никой. Всички други легла бяха оправени. Момичетата сигурно бяха отишли на сутрешните часове.
Зия ми метна кърпа и чисти ленени дрехи.
— Ще се срещнем с Картър в стаята за очистване.
— А, мерси, току-що ме окъпа. Ако имам нужда от нещо, то това е хубава закуска.
— Очистването те подготвя за магии. — Зия нарами чантата с фокусите си и разгъна дългия черен жезъл, който беше използвала в Ню Йорк. — Ако се отървеш жива, ще потърсим и храна.
Беше ми втръснало да ми напомнят, че мога да умра, но въпреки това се облякох и излязох след нея.
Минахме по поредните безкрайни тунели и се озовахме в помещение с тътнещ водопад. Горе вместо таван имаше улей, който сякаш нямаше свършек. От мрака падаше вода, която се стичаше във фонтан, над петметрова статуя на бог с глава на птица. Как ли му беше името: Троп? Не, Тот. Водата се плискаше по главата му, събираше се в дланите му и се разплискваше в езерцето.
Картър стоеше до фонтана. Беше облечен в ленени дрехи и носеше работната чанта на татко на рамо и меча, преметнат през гърба му. Беше рошав, сякаш не беше спал добре. Поне не го бяха окъпали с ледена вода. Щом го видях, изпитах странно чувство на облекчение. Спомних си думите на Искандар от предната вечер: „Брат ти ще се нуждае от твоите напътствия“.
— Какво? — попита той. — Гледаш ме странно.
— А, нищо — побързах да отвърна. — Как спа?
— Лошо. Аз… ще ти кажа по-късно.
Дали само ми се стори, или Картър наистина се свъси по посока на Зия? Хммм, някакви любовни терзания между госпожица Магьосницата и брат ми? Казах си, че следващия път, когато останем сами, ще го разпитам най-подробно.
Зия отиде при един шкаф наблизо. Донесе две керамични чаши, гребна с тях от водата във фонтана и ни ги подаде.
— Пийте.
Погледнах Картър.
— Първо ти.
— Най-обикновена вода — увери ме Зия, — но пречистена от допира с Тот. Така ще мислиш по-добре.
Не проумявах как някаква си статуя може да пречиства вода. После се сетих как Искандар ми е казал, че боговете могат да се вселят във всичко.
Глътнах малко от водата. Веднага изпитах чувството, че съм изпила цяла чаша от силния чай на баба. Мозъкът ми заработи на пълни обороти. Зрението ми се усили. Усетих такъв прилив на сили, че за малко да си глътна и дъвката.
Картър също отпи от чашата.
— Уф.
— А сега татуировките — оповести Зия.
— Страхотно, няма що! — отвърнах.
— По езиците — допълни тя.
— Моля?
Зия се изплези. Точно по средата на езика й имаше син йероглиф.
— Фофа е МНааф — опита се да каже с изплезен език. После видя, че е допуснала грешка, и си прибра езика. — Исках да кажа — това е Маат, символът на реда и на хармонията. Ще ви помогне да изричате ясно магиите. Една-единствена грешка със заклинанията…
— Чакай да се досетя — спрях я аз. — И ще умрем.
Зия извади от шкафа с ужасите тънка четчица и бурканче синя боя.
— Не боли. И не е за постоянно.
— Каква е на вкус? — поинтересува се Картър.
Зия се усмихна.
— Изплези се.
Нека аз отговоря на въпроса на Картър: татуировката беше с вкус на подпалени автомобилни гуми.
— Уф! — казах и изплюх във фонтана парче „ред и хармония“. — Вече не ми се закусва. Изгубих апетит.
Зия извади от шкафа кожена торба.