Баст се спря.
— Какво? — настоя Сейди. — Какво за майка ни?
— Не биваше да го споменавам.
— Казвай го, котко — тросна се сестра ми.
Опасявах се, че Баст ще вземе да извади ножовете. Но тя само се облегна на стената и се загледа в дъжда.
— Когато майка ви и баща ви ме пуснаха на свобода от Иглата на Клеопатра, имаше много повече енергия, отколкото очакваха. Баща ви каза заклинанието за призоваване и взривът щеше да го убие на място, ако майка ви не беше хвърлила щит. В онази стотна от секундата предложих да й помогна. Да слеем духовете си и така да помогна да ги защитим. Но тя отказа. Предпочете да използва собствените си запаси…
— И магия — пророни Сейди.
Баст кимна натъжена.
— Когато една магьосница се отдаде докрай на магическото заклинание, няма връщане назад. Ако прекали и вложи повече сила… е, майка ви използва и последната си капчица енергия, за да защити баща ви. Принесе се в жертва, за да го спаси. Буквално…
— Изгоря — довърших аз. — Зия ни предупреди за това.
Продължаваше да вали като из ведро. Усетих, че треперя.
Сейди избърса сълзата върху бузата си. Вдигна амулета и го погледна с омраза.
— Трябва на всяка цена да спасим татко. Ако той наистина носи в себе си духа на Озирис…
Тя не се доизказа, но знаех какво си мисли. И аз си представих как съм още малък, как мама ме е прегърнала и двамата стоим на задната веранда в къщата ни в Лос Анджелис. Тя показваше звездите: Полярната, Пояса на Орион, Сириус. После ми се усмихваше и аз имах чувството, че съм по-важен от всички небесни съзвездия. Мама се беше жертвала, за да спаси живота на баща ми. Приложила е такава магия, че буквално е изгоряла. Как изобщо можех да се меря по храброст с нея? Въпреки това бях длъжен да се опитам да спася татко. В противен случай щях да имам чувството, че жертвата на мама е била напразна. И ако спасяхме татко, той може би щеше да оправи нещата и дори да върне мама.
„Възможно ли е?“, попитах Хор, но гласът му мълчеше.
— И така — отсякох. — Как ще спрем Сет?
Баст се позамисли, после се усмихна. Стори ми се, че каквото и да предложи тя, няма да ми хареса.
— Все трябва да има начин да го направите, без да се отдавате докрай на боговете. Има една книга на Тот, рядка книга със заклинания, написана от самия бог на мъдростта. В нея се дават подробности как да победиш Сет. Тя принадлежи на един магьосник, който я смята за безценна. Единственото, което трябва да направим, е да се промъкнем в крепостта му, да я откраднем и да се изнесем преди залез-слънце, още докато можем да създадем портал за Съединените щати.
— Страхотно — каза Сейди.
— Я чакайте — спрях ги аз. — Кой магьосник? И къде е крепостта?
Баст ме изгледа така, сякаш съм доста тъпичък.
— Хм, пък аз си мислех, че вече сме го изяснили. Дежарден. Къщата му е именно тук, в Париж.
Щом я видях, намразих още повече Дежарден. Беше огромна и се намираше от другата страна на Тюйлери, на „Рю де Пирамид“11.
— Пирамидите ли! — възкликна Сейди. — Доста очевидно, а?
— Сигурно не си е намерил къща на улица „Тъп зъл магьосник“ — предположих аз.
Къщата беше невероятна. Острите кули над оградата от ковано желязо бяха позлатени. Въпреки зимния дъжд в градината имаше какви ли не цветя. Пред нас изникнаха пет етажа със стени от бял мрамор и затворени черни капаци по прозорците, а най-отгоре, на покрива, имаше градина. Бях виждал и царски палати, които са по-малки от тази къща тук.
Посочих входната врата, която беше боядисана в яркочервено.
— Червеното не е ли лош цвят в Египет? Цветът на Сет?
Баст се почеса по брадичката.
— Сега, след като го спомена, си спомних, че да. Това е цветът на хаоса и разрухата.
— Пък аз си мислех, че най-лошият цвят е черният — отбеляза Сейди.
— Не, скъпа. Както обикновено, хората днес са преобърнали всичко. Черното е цветът на плодородната почва, каквато има край Нил. На чернозема можеш да отглеждаш храна. Храната е добро. Затова и черният цвят е добър. Червеното е цветът на пясъка в пустинята. Там не расте нищо. Затова червеното е зло. — Тя се свъси. — Наистина е странно, че Дежарден си е сложил червена врата.
— Е, вече се вълнувам — промърмори Сейди. — Хайде да почукаме.
— Сигурно има охрана — възрази Баст. — А също капани. И аларма. Сто на сто на къщата е направена силна магия, така че до нея да не припарват богове.