— А помниш ли, че ако не ви бях помогнал, и двамата с Изида щяхте да умрете? О, опитах се да ви бъда посредник и да постигнем някакво решение, за да предотвратим битката. Това е една от задачите ми: да поддържам равновесието между ред и хаос. Но къде ти, Изида ме убеди да помогна на вашата страна, защото Сет е започнал да става много могъщ. И битката за малко да унищожи света.
„Само се оплаква — каза в главата ми Изида. — Не беше чак толкова страшно.“
— Така ли? — попита Тот и аз останах с впечатлението, че чува не по-зле от мен гласа й. — Сет прободе Хор в окото.
— Ох! — примига Картър.
— Да, и аз го замених с ново, направено от лунна светлина. Окото на Хор — прочутият ти символ. Именно аз, така да знаете. А когато ти отсече главата на Изида…
— Чакай, чакай. — Картър ме погледна. — Как така съм й отсякъл главата?
„Получих по-хубава“, увери ме Изида.
— Само защото те изцелих, Изидо! — заяви Тот. — И да, Картър, Хор или както там се наричаш, ти беше толкова вбесен, че й отсече главата. Беше безразсъден… канеше се да се опълчиш срещу Сет, въпреки че още беше немощен, и Изида се опита да те спре. С това те разяри толкова, че ти извади меча… Е, важното в случая е, че за малко да се избиете взаимно още преди да сте разгромили Сет. Ако отново тръгнете да се биете с Червения властелин, си отваряйте очите на четири. Той ще използва хаоса, за да ви настрои един срещу друг.
„Пак ще го разгромим — закани се Изида. — Тот просто завижда.“
— Млъквай — казахме едновременно с Тот.
Той ме погледна изненадан.
— И така, Сейди… опитваш се да държиш нещата в свои ръце. Няма да е за дълго. Може и да си потомка на фараони, но Изида е измамница, ламтяща за власт…
— Мога да я спра — рекох и трябваше да впрегна всичките си сили, за да не позволя на Изида да блъвне порой от обиди.
Тот прокара пръсти по тушета на китарата.
— Не бъди толкова сигурна. Изида сигурно ти е казала, че е помогнала за разгрома на Сет. А каза ли ти, освен това, че именно заради нея Сет излезе от контрол? Тя прати в изгнание първия ни цар.
— За кого говориш, за Рали? — попита Картър. — Нали той сам е решил да напусне земята, защото е остарял?
Тот изсумтя.
— Да, остаря, но се оттегли, защото беше принуден. Изида се умори да го чака да се махне. Искаше цар да стане мъжът й Озирис. Искаше и още власт. Затова един ден, докато Ра, богът на слънцето, бе легнал да поспи, тя взе тайно малко от слюнката му.
— Блякс! — казах аз. — Откога слюнката те прави могъщ?
Тот ме укори със свъсен поглед.
— Смесваш я с пръст и сътворяваш отровна змия. Онази нощ змията се промъкна в спалнята на Ра и го ухапа по глезена. Не успя да го изцели никаква магия, дори моята. Той щеше да умре, ако…
— Нима боговете умират? — попита Картър.
— О, да — потвърди Тот. — През повечето време възкръсваме, разбира се, от Дуат — в крайна сметка. Но тази отрова разяде самата същност на Ра. Изида, естествено, се правеше на невинна. Разплака се, щом видя колко се мъчи Ра. Опита се да помогне с нейната магия. Накрая му каза, че има само един начин да го спаси: той да й каже тайното си име.
— Какво тайно име? — попитах. — Нещо като Брус Уейн14 ли?
— Всичко в Творението си има тайно име — обясни Тот. — Дори боговете. Който знае тайното име на някого или нещо, има власт над него. Изида обеща, че ако научи тайното име на Ра, може да го изцери. Ра се мъчеше толкова много, че склони. И Изида го излекува.
— Това обаче й е дало власт над него — предположи Картър.
— Огромна власт — потвърди Тот. — Изида принуди Ра да се оттегли на небето и така да разчисти пътя на любимия й Озирис, който да стане новият цар на боговете. Сет беше дясна ръка на Ра и не го преглътна, че брат му Озирис се е издигнал до цар. Така Сет и Озирис станаха врагове и ето че и след пет хилядолетия продължаваме да водим същата война, разпалена заради Изида.
— Но аз нямам никаква вина! — възкликнах. — Никога няма да направя подобно нещо.
— Наистина ли никога? — попита Тот. — Няма ли да направиш всичко по силите си, за да спасиш семейството си, дори и това да наруши равновесието в космоса?
Той впери в мен своите калейдоскопични очи, а аз усетих, че изведнъж ставам предизвикателна. Ами да, как така няма да защитя семейството си! Кой беше този ненормалник в лабораторна престилка, че да ми казва какво да правя и какво да не правя?