— Защо не — съгласи се Алек.
Шинюн ги последва, стиснала „Червените свитъци“ под мишница, макар че никой не я беше поканил.
Магнус разказваше къде отиват, докато вървяха покрай река Арно, прекосиха Понте Векио и продължиха, като от време на време свърваха, за да се отбият при един или друг уличен търговец. Магнус си купи шал, чифт слънчеви очила, една дзепола19 и наметало, с което приличаше на Фантома на операта.
Стигнаха до амфитеатъра в Градините „Боболи“ и тръгнаха покрай статуите, които го обграждаха, насочвайки се към обелиска в центъра.
— От доста време не сме правили снимка за хората у дома — подхвърли Алек.
Магнус го улови под ръка и го завлече покрай Фонтана на Нептун и Статуята на изобилието, докато не откри скулптура, изобразяваща дебел гол мъж върху гигантска костенурка. Това, заяви той, бе съвършеното място за снимка. Бутна панамената си шапка назад и зае царствена поза от едната страна на статуята, която, обясни на Алек, се наричаше Морганте. Алек се облегна от другата ѝ страна с ръце в джобовете и Шинюн им направи няколко снимки с неговия телефон.
— Благодаря — каза той. — Ще ги изпратя на Изабел и ще ѝ кажа, че си прекарваме страхотно.
— Така ли? — попита Магнус.
Алек примига.
— Ами, да. Искам да кажа, липсват ми Изабел и Джейс, и мама, и татко.
Магнус като че ли изчакваше още нещо. Алек се замисли.
— Клеъри също ми липсва. Мъничко.
— Тя е моето малко сладкишче. На кого не би липсвала? — каза Магнус, ала все още изглеждаше доста напрегнат.
— Наистина не познавам Саймън особено добре — обясни Алек.
Не познаваше кой знае колко хора. Семейството му, в това число и Джейс, новата приятелка на Джейс, както и вампира, който вървеше в комплект с нея. Познаваше и няколко други ловци на сенки. Ейлийн Пенхалоу беше на неговите години и страшно я биваше с камите, само че Ейлийн живееше в Идрис, така че той не би могъл да прекарва време с нея, дори да си беше в Ню Йорк.
Нужни му бяха няколко минути, докато се разхождаха из градините, за да осъзнае, че Магнус може би се притеснява за това какво ще напише на семейството и приятелите си, които почти до един бяха, естествено, ловци на сенки. Никой от тях не би бил склонен да има на Магнус такова доверие, каквото имаше Алек.
Алек се тревожеше за Магнус, за начина, по който се опитваше, прекалено настойчиво, да си прекарва добре. На Алек му харесваше, когато Магнус действително си прекарваше добре, и вече се бе научил да прави разлика между двете. Искаше му се да каже нещо, ала Шинюн беше там, не беше сигурен какво точно да каже, пък и тъкмо в този миг телефонът иззвъня в джоба му.
Беше Изабел.
— Тъкмо си мислех за теб — каза Алек.
— Аз пък си мислех за теб — отвърна Изабел жизнерадостно. — Наслаждаваш ли се на почивката си, или отново си се заел с работа? То май е по-силно от теб.
— В Градините „Боболи“ сме — осведоми я Алек, което беше самата истина. — Как са всички в Ню Йорк? — побърза да добави. — Клеъри да е въвлякла Джейс в още неприятности? Джейс да е въвлякъл Клеъри в още неприятности?
— Това е основата на връзката им, но не, Джейс е със Саймън — докладва Изабел. — Казва, че играят видеоигри.
— Мислиш ли, че Саймън го е поканил? — попита Алек скептично.
— Брат ми — заяви Изабел, — естествено, че не.
— Джейс играл ли е изобщо някога видеоигри? Аз никога не съм играл видеоигри.
— Сигурна съм, че ще се научи. Саймън ми обясни за тях и не ми се струват трудни.
— Как са нещата между теб и Саймън?
— Той получи номерче и се нареди в дългата опашка от мъже, копнеещи отчаяно да им обърна внимание — заяви Изабел твърдо. — Как са нещата между теб и Магнус?
— Е, чудех се дали не би могла да ми помогнеш с това.
— Да! — възкликна Изабел с ужасяващо удоволствие. — Добре направи, че се обърна към мен. Аз съм много по-умела и деликатна в изкуството на съблазняваното от Джейс. Добре, чуй какво е първото ми предложение. Ще се нуждаеш от един грейпфрут…
— Спри! — Алек побърза да се отдалечи от Магнус и Шинюн и се скри зад един висок плет. Двамата се загледаха объркано след него. — Моля те, недей да довършваш това изречение. Имах предвид, че все още остава малкият проблем с култа, за който ти казах. Наистина бих искал да го разрешим, та Магнус да бъде по-щастлив. На почивката ни.
Както и да не бъде повече заплашван от демони и да се отърси от мрачните слухове и още по-мрачната заплаха, която представляваше Клейвът. Това също щеше да направи Магнус по-щастлив, сигурен беше Алек.
19
Пържен тестен сладкиш, поръсен с пудра захар и често гарниран с шоколадов крем. — Б.пр.