Выбрать главу

Изстреля по една стрела във всяка от мишените. И петте бяха право в целта. Той преметна лъка през рамо.

— Не съм Джейс Херондейл — заяви. — Но се научих да не изоставам.

Стаята притихна. Той се възползва от това, за да отиде и да вземе стрелите си. Докато го правеше, прибра и всички останали стрели, които стърчаха от мишените. Имаше чувството, че ще се нуждае от тях.

— Защо не продължите да се упражнявате? — предложи Ейлийн. — Ние ще отидем в стаята с архивите.

— Чудесно — разнесе се глас от задната част на групичката. — Защото бих искала да си поговоря с Александър Лайтууд насаме.

Хелън Блекторн се отдели от останалите и като скръсти ръце на гърдите си, впери поглед в Алек.

Ейлийн замръзна. Първият порив на Алек бе да побегне и да скочи през прозореца. После обаче си спомни колко високо се намираха.

Хелън го подкара към стаята с архивите, която стърчеше от Института, така че имаше прозорци от всички страни и само една врата. Ейлийн ги последва. Беше притихнала и изобщо не помагаше. Леон Верлак също дойде, махвайки с ръка на Алек.

Хелън застана пред единствения изход и заяви:

— Е, Алек. Първо отказваш да дойдеш в Рим, за да отговориш на някои въпроси, а после се изнасяш на пожар от Венеция и от сцената на едно убийство и се отправяш към Рим по своя инициатива.

— Не забравяй и всички щети на имущество — каза Алек.

На Хелън не ѝ се стори никак смешно, но Ейлийн се усмихна лекичко.

— Какво знаеш за „Алената ръка“? — попита Хелън. — Къде е Магнус Бейн? Какво се случи във Венеция?

Хелън очевидно се канеше да изстреля още няколко въпроса, но Ейлийн размаха ръка между тях.

— Извинявай.

— Какво!

Хелън като че ли едва сега я забеляза. Очите им се срещнаха.

— Здравей — каза Ейлийн.

За миг се възцари мълчание.

— Здрасти — отвърна Хелън.

Последва още мълчание.

— Ъм, съжалявам — обади се Алек. — Прекалено бях зает с това да ме подлагат на разпит, за да ви представя както трябва. Хелън Блекторн, Ейлийн Пенхалоу. Ейлийн, това е Хелън.

— А аз съм Леон — обади се Леон.

Ейлийн дори не го погледна.

Хелън продължаваше да се взира в Ейлийн. Алек се зачуди дали приятелството му с нея ще я постави под подозрение.

— Е, добре — заяви Хелън най-сетне. — Както и да е. Да се връщаме към въпросите.

— Аз също имам въпрос. — Ейлийн преглътна. — За коя се мислиш, Хелън Блекторн, и защо говориш с приятеля ми, ловец на сенки и герой от неотдавнашната война за Аликанте, сякаш е някакъв престъпник?

— Защото се държи невероятно подозрително! — сопна се Хелън в отговор.

— Алек е изключително честен — заяви Ейлийн като вярна приятелка. — Никога не би сторил нещо подозрително.

— Пътува заедно с Магнус Бейн, за когото се говори, че ръководи култ, отговорен за убийствата на много феи и мундани — отвърна Хелън. — Единствената улика, с която разполагахме, беше бивш последовател на култа, на име Мори Шу, а ето че той бе намерен мъртъв на едно парти, на което бяха и Магнус Бейн и Алек. Освен това по време на същото парти цялата къща беше разрушена.

— Е, когато го представиш по този начин, действително звучи подозрително — призна Ейлийн.

Хелън кимна.

— Въпреки това за всичко има обяснение — каза Ейлийн.

— И то е? — попита Хелън.

— Е, това не знам. Но съм сигурна, че има такова.

Хелън и Ейлийн се взираха яростно една в друга. Хелън, която беше по-висока, я гледаше отгоре. Очите на Ейлийн се присвиха.

— Очевидно и двамата не ме харесвате особено — каза Хелън. — Не ме е грижа за това. Онова, за което ме е грижа, е да разгадая едно убийство и да унищожа демонопоклоннически култ, а по незнайно каква причина вие двамата ми пречите.

— Ако Алек върши нещо нередно — намеси се Леон, — защо ни спаси живота в Париж?

Ейлийн стрелна Алек с поглед.

— Спасил си им живота в Париж? — попита с крайчеца на устата си. Алек кимна. — Страхотно. — Тя отново се обърна към Хелън. — Точно така. Много добър довод от страна на как-му-беше-името.

— Леон — каза Леон.

Ейлийн не му обърна внимание. Беше напълно съсредоточена върху Хелън.

— Значи, смяташ, че Алек е герой от войната и ти е спасил живота, но също така подкрепя зъл култ убийци?

— Не мисля, че той е зъл — отвърна Хелън. — Мисля, че е бил съблазнен и подмамен от злия лидер на демонопоклонническия култ.